Реката минава през мен бързешком,
но оставя прохлада, която в тялото ми се разлива.
Вятърът ми казва нещо шепнешком,
което разсмива и ме кара да съм щастлива.
Студът се промъква във вените ми крадешком ...
Уморих се да бързам за никъде.
Днес съм тук, родена от светлина и обичане,
утре, неуловима с преследващ ме вик.
Спри нозете и мислите ми от бясното тичане.
Спри да търсиш! Животът е тук... и е само миг. ...
Луната сребърна игла протяга
и кърпи раните на здрача ням,
а мракът като стар художник слага
по бузите на времето балсам.
Звездите - шепа тихи семенца, ...
Морето свойто лято поздрави
с вълнуващо затоплени течения,
по бреговете си човешките следи
с размах заглади, затвърди владения.
В небето се огледа за разкош - ...
Ще бъда до прозореца в дъждовен ден
да слушам трополенето на едри капки.
Ще изям с наслада еклер с пухкав крем, без да бързам, на много малки хапки.
А после на кея ще се спра за дълго
да погледам сънени рибарски лодки, ...
Поетично някак си за теб говоря,
а сърцето ми със римата лети
и всеки спомен искам да повторя,
за да те срещна в моите мечти...
И копнея аз да съм поет изящен, ...
Дъждът рисува тихи светлини,
по старите, забравени алеи.
А ти ми каза: „Вярвай ми, върви,
любовта и бурите ще надживее.“
Капките шептяха вместо нас, ...
Кого послуша ти? Май клюката коварна.
Повярва ли, кажи? Оставих факла-стих.
И в мрак се се лутах, но на теб не измених.
И кой излъга те, любов? В коя винарна
отровата наляха? Не, не съм невярна, ...
О, дете тъй прекрасно, чудесно,
с теб все е приятно, интересно!
Нека да ме огреят твоите лъчи,
бори се за доброто, не мълчи!
Нека да бъде светлината, ...
Защо са толкова наивни хората?
Не знаят ли, че в днешно време
вяра не може да имаш в никого?
Смей да повярваш и ще те наранят
и ще се възползват от добротата ти. ...
Вуйчо, Вуйчо, що любов е, туй те питам?
Мила моя, тя е туй, що всичко хубаво ти дава и отвън се проявява.
дето лошото в добро обръща, а на кусурите око не хваща.
Непрекъснато се движи, изявява и с дела добри се занимава.
Вуйчо, вуйчо, що пък обич е тогаз, те питам? ...
Огромен, юли ме загърна в синева.
Безкрайността, с тревите си безбройни,
край мене спря и тихо ме прегърна...
и плажовете от седеф с безсънието си.
Понеже синьото надхвърля всяка вяра, ...
От София до Варна – безпощадно тихо.
Бургас пере вълни и мята тежка котва.
Оглеждам се – анфас и профил в два-три стиха
в морето между двата бряга на живота.
Една русалка ще зачене непорочно ...
И думите замлъкнаха, и те,
преглътна песента ми всяка нота,
макар и нисък твърде за Голгота,
пред мене хълм от камъни расте.
И под крилете се провижда кръст, ...
Тази вечер е черна, но струяща от багри -
кадифено индиго и батиста* в кайсия,
небосводът тъмнее, но е с приказни шарки,
а луната бледнее и безмълвно пулсира.
Между "утре" и "вчера" стелят се прашни друми ...