Пак Зимата сурова отстъпва своя трон,
а мрачен хоризонтът в покров от лед бледнее.
В гърдите ни се буди един сподавен стон,
За Пролетта, в която сърцето жадно грее.
Небе – оловно сиво – се нежно просветли, ...
И сплита вятър режещи треви,
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли, ...
Без теб не живея, а съществувам.
Спомените ме изгарят отвътре.
Никога няма да спра да тъгувам,
Защото с теб няма да имаме утре.
Как да живея с тази огромна дупка в сърцето? ...
Слука да е, хора, туй ми е съдбата,
цяла седмица мечтая... пътя към гората!
Хем със пушка през рамо, хем с такъми в коша,
няма делник сив за мене, няма среща лоша!
Сутрин рано в пусията – чакам аз глигана, ...
Със зората стават, още в тъмнината,
с такъми под мишница – право към реката.
Тишина настава, в плувката се взират,
всеки си мечтае... за сом колкото баира!
Замятат юнашки, кукичката блесва, ...
Къде е България
"Питат ли ме дей зората ме огряла първи път,
питат ли ме дей земята що най-любя на светът,
тамо аз ще отговоря,де се се бели Дунав лей,
де от изток Черно море се бунтува и светлей, ...
Аз помня как преди една година,
за Тръмп - когато - стихчета редях,
сериозно се боях от господина,
а днес се сбъдва моят силен страх.
Той с нищо на Украйна не помогна. ...
И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси, ...
Печен хляб
Очи не ми трябват, за да те усетя около мен.
Докосването ти е като допира на нежен плат.
Връхлиташ ме като спомен за детския дом.
Ти си печен хляб. ...
Любимата ме напусна —
вече не плача...
Роднините ми се правят
на богове — пасувам си. Приятели тъпчат мечтите ми — разбирам ги.
Около орбитата ми — ...
Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават, ...
Толкова вълнуваща и страстна
е всяка наша среща под звездите!
Забравям, че била съм и нещастна
и неспособна да обичам дните.
В очите няма болка, нито тайни, ...
Усмивки различни вятърът носи — бледи и цветни, луди и боси.
Вият се, шепнат, витаят край мен,
като сенки на мисли, бушуващи в плен.
Идват без име, но с образ и лик
и всяка нашепва своя език. ...
Искам да бъда твой — и грях, и изкушение,
да бъда твой пожар, твоето спасение.
Да ме повикаш тихо, да ме вземеш смело,
да бъда твой каприз, а после твое дело.
Искам да бъда твой — и буря, и покой, ...
Не искам в тази книга да те включвам.
Тя предназначена е за друг.
Но как от сърцето си да те изключа –
блестящ си в центъра рубин?
Нямаш нужда от мен да те развличам. ...
Как да запазя благоразумния тон…
Всред бури душата си, как да опазя,
когато смъртта крачи във легион,
готова последното стръкче да сгази…
В немилостив, арогантен, див свят, ...
Помислих, че си мое огледало,
душата ти – във себе си видях,
дори да бе във друго, чуждо тяло,
аз мигом във тълпата – я познах.
Сред толкова препускащи прашинки, ...
Вратата е залостена... За Бога!
Кой е направил тази поразия?
Не мога да остана тук... Не мога!
Как ще се справя с тази чудесия?
Прозорецът е запотен. Когато ...
Завиждам им, на руските ни братя.
Завиждам им за правовия ред,
За ядрените бомби, за… войната!
И затова, че нямат интернет.
Завиждам им, че гледат телевизия ...
В окото на Бурята
Виждам как сгъстяват се сенките
под снагата на Черните облаци
и усещам колко е мощно и крепко
затишието преди предстоящите пориви, ...