Poesía de autores contemporáneos

257.5K resultados

Между твоето минало и моето бъдище 🇧🇬

Не ми тежат часовете
прекарани без теб.
Не ми тежат облаците.
Не ми тежат годините.
Тежи ми обаче мисълта, ...
259

Кладенец за изгубени звезди 🇧🇬

Има кладенец,
който не познава жаждата.
В него не се спуска кофа,
нито въже,
нито човешка молитва. ...
317 2 1

Червеното 🇧🇬

Това се случи някъде около фонтаните.
Шумът на листата беше завеса на градския шум,
когато уханието на липите размъти здравия ми разум.
Погледът ми лъкатушеше между усуканите клони на дърветата и преплетените ръце на двама влюбени.
Същата нощ спах дълбоко и непробудно. ...
292

Плетат сатири траурни венци 🇧🇬

Но фарсът всъщност, драги, е изкуство.
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...
264 1

Ще ме обичаш ли тогава? 🇧🇬

Ще ме обичаш ли тогава,
когато всичко се руши?
Или щом слънцето залязва
и страдат нашите души?
Ще ме обичаш ли и зиме, ...
328 2

Без време за почивка 🇧🇬

Две черни кучета се разхождаха по тротоара.
Намериха си сянка и решиха да си починат на спокойствие.
В опита си да седнат за кратко от нищото се появи злонамерен човечец. Започна заплашително да им пляска и да ги гони.
Кучетата се стреснаха и веднага се затичаха в зигзагообразни посоки, обръщайки се ...
238

Двубой... със себе си 🇧🇬

Изплаках си сълзите,
но от де
пак идват те?
Дали не е от болката в гърдите?
И кръвният поток със тях изтече, ...
248

Усещане 🇧🇬

Душата ми неистово
желае да се слее с теб.
Огнъове парят и горят.
И дъжд вали.
А слънцето се е скрило ...
354 2 4

Не обичам 🇧🇬

Не обичам светлината
на светкавици
фотосесии,
тъжни папараци.
Продължавам да си падам ...
254

Пътеката към теб 🇧🇬

/на 14 юли се навършват 13 години без Тихчо/
Година след година се търкалят,
тринайсет минаха си ей така…
Но мъката във нас остава
обгърната от болка и тъга. ...
395 4 16

Триединство 🇧🇬

Над гроба ми с графит пишете:
"Пазете тишина!"
Кипарисите с глас кокетен
ще шепнат новина,
в която само аз присъствам ...
316

Тих блян 🇧🇬

Не ми приписвай днес вина,
че са пресъхнали мечтите
и че е рухнала стена
в подножия на планините.
Че няма тръпка и копнеж, ...
273 2

"Отдолу" 🇧🇬

потайни китове препращат
бунтарски песни под вълните
устни махагонени прихващат
ветрове, летящи като дните
усещаш ли, океане ледовити ...
298

На Слънцето 🇧🇬

Райко ле, дом небесен,
С лъчите си погали ме, ти си магесник.
Освободи ме от всичко, що не е мое,
за да се върна блажено в царството твое.
Върни ми крилете, забравени в рая, ...
302 1

След сто безсънни нощи пълнолунни 🇧🇬

Потъва бавно делникът. И с рими
отрязвам в миг ръждясалата котва.
Обичам те. Съвсем неоспоримо
тъй както дишам... значи доживотно.
Изгаря карти залезът... Все вехти. ...
339

Почти 🇧🇬

Светът затихва. Есента е тук.
Дърветата оголват морни клони.
Не се усеща нито плач, ни звук –
октомври кротко стари листи рони.
И времето не е крадец, не е шивач. ...
446 6 12

Надежда 🇧🇬

Надежда
(В памет на Надежда Захариева)
Отиде си една силна жена, една Надежда,
една жена-борец със своите стихове, слова!
Сега в небето нежни рими тя подрежда, ...
310 1

Кой си, ти, Катанеца? 🇧🇬

Катанеца навсякъде хората ми казват.
Обичам мляко, кашкавал и сладолед –
по млечните продукти технолог съм.
В живота всичко досега ми е наред.
Събирам си архиви, безспирно, неуморно ...
233

Тесният път 🇧🇬

Тесен е правият път на доброто,
толкова тесен, че широко те кара да гледаш.
Внимание иска от тебе, че инак само за миг и окото,
прихваща посока, от която да стенеш.
Ходиш и спъваш се нейде от нещо, ...
290

Тая пуста нашенска ракия 🇧🇬

ТАЯ ПУСТА НАШЕНСКА РАКИЯ
Вчера бях на сватба, дружки
тъй се забавлявах,
че сватбарите, горките,
без акъл оставих! ...
377 4 10

Между тишината и изгрева 🇧🇬

Има място,
което не съществува върху картите.
То се ражда за миг
между последния дъх на нощта
и първата въздишка на светлината. ...
335 1

Единадесети юли 🇧🇬

да се скъсява взе
денят и лятото
към зимата
напъти
192

12+ С устни от кипнал вулкан 🇧🇬

Божури усмихват се в малката стая,
по моята кожа – разлят шоколад.
Мечтите ни дишат. Усещам го! Зная!
Телата ни плачат след дългия глад.
А пламъкът – близнал в златисто стените – ...
748 8 24

Съгласуване с душата и духа 🇧🇬

Съгласуване с душата и духа
Душата е Земята, майката
Земя и тялото човешко.
Духът е на душата син, и
На Род - на земният ни ...
494

Къде си? 🇧🇬

Навън отдавна не ухае на липи,
тревожно бързо времето отлита.
Растяща болка в мен се настани,
гласът Ти свитото сърце попита:
Къде си ти, кажи, къде си ти? ...
320

Несбъднатото време 🇧🇬

Сред тъмното на здрача прониква светлина,
напомня детски спомен, който се разпада,
а времето изтрива надежди – до една,
рисува си стените, а после и ограда.
По пътя ми се стрелят сенки в труден ден, ...
298

Водоравно с удивителни 🇧🇬

ВОДОРАВНО С УДИВИТЕЛНИ
Следобедът е пълен с неизвестни,
знамения и трънени въпроси.
А някой обещал ми бе, че сетне
прохлада може би дъждът ще носи. ...
429 5 8

Най-добрият ми приятел 🇧🇬

Рано сутрин ставам по халат -
Правя кафе и излизам на терасата.
Спи градът, а на мен ми е рахат -
Пия си кафето и си пуша цигарата.
Със очи полуотворени и сънени - ...
340 2 4

Микровселена, или колко е голяма една тоалетна? 🇧🇬

Напоследък се чувствам като паячето,
настанило се удобно да живее
на стената в тоалетната ми.
Тя представлява целия
пространствено-времеви континуум за него. ...
296

Сърцето на поет 🇧🇬

Поезията май че била занаят
изучаван бива вещо със години...
Във опит стихове да съградят,
те превръщат думите в робини...
И сякаш душа от камъка се ражда, ...
479 4 25

Уроците 🇧🇬

С времето човек се научава
как да обича или забавлява.
Стволът да изправи стъпил на земята
по хлъзгав път или на почва непозната.
Как с търпение да управлява лесно ...
321

Разговор с едно дърво 🇧🇬

Дърво, любимо мое,
с листа ме погалѝ!
Дали изсъхнал клонът
надолу все виси?
Върхът ти - до небето! ...
233

Посвещавам на Вас! 🇧🇬

През Вас са минали толкова много деца,
че след време едва ли ще помните нашите..
и те ще срещнат хиляди нови лица
и със сигурност ще забравят за вашите..
Но само Вие знаете всъщност, ...
322

T55 A1M 🇧🇬

40 тона стомана е моята кожа,
главата ми купол, сърцето-заряд.
Само с гласът си аз ще тревожа
врагът ни отявлен и стар, а и млад.
По пътя прокрадва се силуета набит, ...
303

Грях е 🇧🇬

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...
310

Може би 🇧🇬

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...
344 3 6

Апотеоз на крилете 🇧🇬

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...
432 4 13

фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов
257

Щър... щуро 🇧🇬

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...
383 1 3