Стъпките отекват бавно във водата,
на живота стъпваме отгоре с краката.
Дъждът се рони и покрива ни с емоции и страсти,
на своите бездънни желания ставаме подвластни.
Царуваме, пилеем смъртните си дни във нищета ...
Някой трябва да има вина -
няма сняг, няма дъжд, а заблуди.
Странно чувство (избяга сърна
и лъвът за любов се събуди).
Вятър песничка, кратка реди, ...
Над Милин камък вечер слиза, тихо.
Без вик и стон, и тътен от гърмежи.
Дъждът, снегът и вятърът изтриха,
следите кръв и прах от дни метежни…
Фатален изстрел в топла юнска вечер. ...
Само още една чаша от "знаех си".
Със вкуса на "бях подготвена".
Замая ме, но "нали го очаквах".
Недоверчиво се качих "как ли посмях".
И може би аз сътворих мъглата, ...
Толкова е важна чертата!
Да не преминеш нечия черта:
праг на поносимост за лоша новина,
праг на осъзнатост, колко е условна тя!
Да не пресучеш въжето, ...
Две очи ме спряха зад ъгъла, до нас.
Прегърнаха ме топло и взеха ме със тях.
След това без памет изминах парк и друм
и всичко що почувствах, летях нанякъде без ум.
И носех се щастлива с мечти от цвят и аромат. ...
Животът ми в минута се събира,
набъбнала с мигове от вечност,
не с обичта във тях се парадира,
а със истини и със сърдечност...
Така винаги, когато си до мен, ...
Топлина ли е, когато няма студ
и не знаеш, какво е да трепериш?
Смях ще има ли, ако всеки бъде шут,
как усмивка тогава ще намериш?...
Дори и светлото, когато няма мрак, ...
Най-красива съм в твоите очи само когато те отразяват отблясъка в погледа ти. Красива съм винаги, освен когато думите ми захапват гърлото ти, а сълзите ми леят се в порой от извити ръце и страх. Държиш ме винаги, освен когато сме пред пропаст - тогава ти изчезваш като мъгла, а аз стоя и се чудя дали ...
Благодаря ти, Господи, за всичко,
благодаря ти, че си ме създал,
от твоя огън, че си втъкнал,
искрица в грешна земна кал!
За скръбите благодаря ти, ...
Когато съм сломена и
в ада често срещам себе си,
усещам как дълги желаят да ме повалят,
съставени от хаос, мрак и ледени стрели.
Огън е около мен и ...
Сънищата идват, за да се отворят очите,
нищо че родени са от затворените ти очи.
Те са като стих в поезия, разбери,
как ще ги тълкуваш, ти си избери.
Изборът ще те води до следващия сън, ...
Толкова скъпи и чудесни даже,
живеят спомени в мен отдавна...
Далече, в бащиния мой свиден край -
онзи слънчев изгрев, най-прекрасен,
със зелената лъчиста позлата - ...
С годините желанията са все по-тихи
превърнали се във въздишки с крила,
пристигнали безпаметни, отлитат си незрими
от страх, да не узреят в реалността.
В сутрините, още не порасли ...
Прехвърчат снежинки край моя прозорец,
вихрят се в своя приказен танц,
прегръщат се нежно, тихо шумолят
и покриват земята с леден, бял гланц.
Скриват калта, приспиват умората, ...
Как се измисля море и небе, и държава?
Как се измисля сезон, който ражда мечти?
Всеки живот е достойна и ценна награда,
която човек с наслада да извърви.
Мен ако питате, имам по много от всичко. ...
Студът навън се топли с нежни думи,
с прегръдка на обичана жена,
студът поддържа любовта безшумно
и даже я сродява с вечността.
Студът, да знаете, си има роля, ...
Той: „Колко си сочна, любима моя, колко си сочна! Очите ти са като две измити стафиди, които плуват в ром. Косата ти е като грозд черно грозде „Болгар“ – тежка и готова за мачкане. Бузите ти са като две половинки на праскова, по които още стоят косъмчетата на греха. Устните ти са като разрязана диня ...
По неотъпканото щом вървя,
след себе си оставям светли стъпки.
По тях отново пролет ще цъфти,
от крехки вейки - животворни пъпки.
Щом срещу вятъра сама вървя, ...
Такава зима… мръзнеща от студ,
прегърнала най-злия южен вятър –
дъхът му е с убийствен магнитуд –
разтърсва всичко. Диша тежко адът
в юмрука на опасен ураган, ...