Животът ми е блус, любима
Величка Николова -Литатру 1
Танцувам блус в средата на нощта,
но не със теб, а с бялата луна.
*Животът ми е блус, любима, ...
Един народ изстрадал и велик,
един народ достоен за прослава,
написал с кръв наземния си лик,
в земи свещени с чест и слава.
Днес пак ще тачим храбростта, ...
Скита, броди, няма дом и двори,
ни възглаве. Сън да я обори.
Кукувица – тъжна без адрес е,
кука не навреме. А е есен.
Нощ я крие, слънцето гори я... ...
Б О Ж Е С Т В Е Н О Д О К О С В А Н Е
Положиш ли ония тънки усилия така,че
поетичното изкуство да оживее-
смехът в стихът ти да може,да плаче,
а тъгата пречупена да намига и да се смее, ...
Не ме съдете, аз съм си такъв!
Характер сложен и непоправим!
Приятел съм до гроб, и то какъв!?
Приятел верен и неповторим!
Не ме съдете! Даже ме боли ...
ОБРАТНАТА СТРАНА НА ХИМНА
... един несъстоял се земен Рай! – това си ти, Родино моя мила,
с неземните ти хубости безкрай, със лакомата властна камарила,
с безумците на всякое кьоше! – мишленца по високите етажи,
с Пожарникар, готов с едно шише пожара под нозете си да смаже, ...
***
Потъвам в дълбините на очите ти!
Помощ, спаси ме, не виждаш ли!?
Не ми стига въздухът - давя се в море от чувства
и колкото по-надълбоко навлизам, ...
Дори не им остана време да промълвят:Господи,нам спаси!
Нима е български септември,че мъката човешка не спести?
А нощите за мир са отредени;и за жадувана во веки любов!
И за кървави,жестоки промени;и за смъртен мълчалив зов...
Когато луната носи зрелост;и слънцето налива сладък сок: ...
В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...
С розовите очила... възгордял се оптимистът.
С тъмни, страшни правила... опонира песимистът.
Гали с топла длан детето само майката, която
го обича безпределно със любов, но не от злато.
Няма как да разберем без ориентир или компас, ...
М А Т Р И Ц А Т А
Включиш ли се в голямата,мащабна игра
за откриването,утвърждаването
и отстояването на Истината,
на заден план остават ония дребни,тривиални неща, ...
От мишки и от змии не ме е страх,
но стършели щом видя... и застива
сърцето ми и бягайки от тях,
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак ...
Понякога да замълчиш е невъзможно,
Дори да знаеш, че ще нараниш човека.
И да преглътнеш някои думи става много сложно,
Но винаги е трудно да прокараш път, там дето няма даже и пътека...
Понякога душата гърчи се от болка, ...
Рисува ми септември пъстър свят
катери се по тънките върхари,
боички пръска той, където свари,
свирука си и весел, и благат.
Над мене златни дъждове валят, ...