Poesía de autores contemporáneos

258.8K resultados

Тази тя 🇧🇬

Тя изглежда спокойна. Уравновесена.
Тя сякаш лети.
Нейният изказ е друг –
думите някак различно звучат.
Тя ще излезе сама ...
629 2 9

Заплаче ли дъждът - съм ти любима 🇧🇬

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
366 2

Стих по пълнолуние 🇧🇬

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...
351 4 11

Уморени семафори 🇧🇬

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
449 11 12

Присъда 🇧🇬

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
346

Нямам време посветено на Христо Ботев 🇧🇬

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...
305

Сабя и перо 🇧🇬

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
353 1

Вечеря 🇧🇬

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
369

Модерен вампир 🇧🇬

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
461

Модерен вампир 🇧🇬

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...
405

Може би това съм аз 🇧🇬

С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
435

Вечен страж 🇧🇬

Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...
454 1

Дъждовна идилия 🇧🇬

О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
302

Грешно време за бунт 🇧🇬

ГРЕШНО ВРЕМЕ ЗА БУНТ
На дъното на празната ми чаша
утайка няма – как да разгадая
тънее ли пътеката ми прашна
из подстъпите синкави към Рая? ...
323 4 5

Посланието на бялата розичка 🇧🇬

Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
639 3 16

В ноща 🇧🇬

Отправям поглед в нощта към Луната, да ме погали с бледата си светлина. Звездите – като светещ прах разпилян, комета преминава и оставя следа.
В тази нощ силно мечтая
за твоето лице и топлина.
Знам, че животът миг във вечността е, но търся те и не мога да спра.
Страхът зад рамото на самотата се крие ...
385

Монохромна скръб 🇧🇬

"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...
298 1

Зелена жаба 🇧🇬

(хайку)
Автор – Величка Николова – Литатру
западен вятър
пече на бавен огън
зелена жаба ...
411

Детето в теб 🇧🇬

Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...
321

2-ри юни – Връх на безсмъртието 🇧🇬

Върхът целува облаци от мъка,
че истината още е във мрак.
Войводата остана сам-самичък,
убит от свои под позорен знак.
Парите за оръжие потънаха ...
356 4

Клошор 🇧🇬

Той рови в кофите нещастен, беден,
просията е малкия му шанс.
До него кучето – приятел верен
го охранява смело като страж.
Немощен, слаб, затънал в немотия, ...
303

Детските очи 🇧🇬

Светът отвън е мрачен, глух и сив,
от стъклописи, ронещи тъга.
Но те ме гледат — и под клепача жив
светът изгрява цял. И със дъга.
Те срутват всеки каменен затвор, ...
266 1 4

Феникс 🇧🇬

Изгарящите слънчеви лъчи
догарят в юлското горещо лято
и парят огнено, денят мълчи,
нощта се бори с слънцето недозалязло.
А Феникс пърха със криле, ...
476

Под воала на иридесцентното Аз 🇧🇬

Светът ме иска подредена, ясна.
В чекмеджето, с етикет и номер.
Но аз съм хаос – грешен и прекрасен,
извън оковите на всеки спомен.
Аз съм воалът, който се прелива, ...
591 1 12

Вътрешен разлом 🇧🇬

Не съм едно лице, една история,
не съм затворен в име или знак.
В мен шепнат сенки, търсят траектория,
а светлината ги пречупва пак.
Понякога съм утро — тихо, бледо, ...
831 1

Душевна абстракция 🇧🇬

Тревогите на моя ден,
звънтят със бляскави окови,
ще влязат с взлом,
душата в плен,
ще хванат и ще я затворят... ...
456

И чудото в душите ни се вглежда... 🇧🇬

И пъплят на живота по баира,
имане мъкнат, нож и щит, и маска,
а пътят им на камък е издраскан
и между две чертички се побира.
Кесията, кантари и аршини, ...
257

14+ Дилър 🇧🇬

Шари навсякъде.
Като гаден помияр.
Подсмихва се злорадо.
Недосегаем е май.
Сее зараза и болест. ...
670 13

Трудно (ли) е да бъдеш човек 🇧🇬

От омраза не черпя вампирски
вдъхновение, за да сея такава.
Не имитирам в живота Люински*,
в тиня ровиш ли, калта в теб остава!
И завъждаш в душата си жаби, ...
428 11

На него “Чичо Сам” му е виновен 🇧🇬

И днес един нефелен неграмотник
наоколо се перчи с ругатни.
С окъсан, червеникав потен потник
на думи атлантиците громи!
На него “Чичо Сам” му е виновен, ...
302 4

По-цяла 🇧🇬

Няма в живота лесни пътеки,
в упор посрещаме вятър суров.
Знае човекът от памтивека -
бурите спират се само с любов.
Често връхлитат ни смерч, урагани, ...
336 4 5

14+ Бройлери 🇧🇬

Живеем като Бройлери щастливо
с осигурена денонощно "Евро - светлина"...
Че някой постарал се е грижливо
да разполагаме охолно - с коли, екскурзии, храна, вода....
Не се полага много - много да се движим ...
348 1

Химн на великия Аз 🇧🇬

​Аз съм самороден егоист,
изтъкан от злоба непукист.
Преди мен – едва ли нещо е било,
а след мен – безсмислено дори е то.
​Огледалата са ми храм, ...
412

Предание 🇧🇬

През пурпурни жита ще мина,
ще снимам слънчогледи с очила,
ще намеря оазис в мъртвата пустиня
и с пясъчна патерица ще вървя.
Ще тананикам посивял куплет ...
462

Когато отвориш вратата 🇧🇬

Съмнявам се да знаеш колко съм различна,
за теб съм цветето със сините очи,
отдавна се познаваме в среда привична,
но в мен пораства крепост със затворени врати.
През лятото съм роза жълта и ухайна, ...
468

Малък елф иззад камъка гледа 🇧🇬

Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват, ...
303 1

Хищна котка 🇧🇬

Привечерният въздух мъгливо проблясва
от скорошен дъжд,над градския парк.
Денят претоварен най-после угасва,
юнска вечер,рисува съзвездие „рак“.
На полу- вековната пейка облегнат, ...
488