Poesía de autores contemporáneos

255.5K resultados

Край гроба на Висоцки 🇧🇬

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...
359 3 2

Така каза Заратустра 🇧🇬

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...
401 13 10

Нали? 🇧🇬

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...
363 3 3

Memento mori 🇧🇬

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...
424 2 1

Загубих 🇧🇬

Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...
322 4 2

Следи 🇧🇬

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...
328 2 3

Платоничен студ 🇧🇬

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
460

Неизплакани сълзи 🇧🇬

- Добър вечер, мила моя,
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?
- Добър вечер, мили мой, ...
347

Цвят 🇧🇬

Научи ме да се смея,
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...
312

Ще те срещам само в ума си... 🇧🇬

Започнах да те срещам във ума си
Все по често, всеки ден, всяка минута
И не мога да потисна слабостта си
Да се връщам постоянно към уюта
Да чувствам с тялото си твойта топлина ...
357 1

... само в стихове светя си... 🇧🇬

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...
358 1 2

Пътник без билет 🇧🇬

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...
363 5 7

Простамол уно 🇧🇬

ПРОСТАМОЛ УНО
... и тъкмо пиех третата си бира,
вторачен в своя мъжки ореол,
простатата ми взе да алармира –
купи – ми вика, хапче „Простамол”. ...
499 3 3

Зима иде 🇧🇬

Бяла лястовица... отдавна отлетяла
мечтата на един народ оставила
и полетяла към лесното... за нея
тъй желано да не бъде тука само.
А врабчетата, тез аларми, неразбрани... ...
438 5 5

Мисли в квадрат 🇧🇬

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...
405

Ежедневие с трус 🇧🇬

Разпитвам те с поглед
кога ще се кротнеш,
а твоят примига—не се суети!
Без дъх преработвам,
денят ми е котва, ...
377 2 2

Кекс 🇧🇬

Не спазвам рецепти.
Животът ми е като кекс -
понякога няма да набухне,
друг път ще прелее от тавата.
Не слушам съвети. ...
242

Новите души 🇧🇬

Ще се срещнем пак,
когато хиляди луни
под звезден похлупак
огреят новите души
и светлината на деня ...
404

Край новия театър на стария квартал 🇧🇬

Когато ми дотегне, живота от скандали.
И почна да затъвам, в една и съща кал…
Пресичам булеварда, преди да се подпали,
край новия театър, на стария квартал…
Вървя по магистрали от бъдещи проблеми, ...
280 1

Аз бих 🇧🇬

Аз бих...
Аз бих ти подарил и вечността,
защото ти си вечността за мене!
Аз бих ти подарил дори нощта
със лунен прах и със безкрайно време! ...
337 1

Затишие 🇧🇬

Заливат ме студените вълни.
В морето през септември се завръщам.
"Не ме боли! Не ме боли!"-
повтарям си на път за вкъщи.
Обиквам пясъчния хлад ...
973 1

Сияен лъч 🇧🇬

Листа и спомени се ронят,
въздишки тайнствено шептят,
съдби из етера се гонят,
с криле от вихрите летят.
В очи- небето неразбрано ...
394

Разходка с Дявола 🇧🇬

Разходка с Дявола
Когато с Дявола се разхождаме през студения град,
понякога ме хваща страх.
Как той присъствал е на моето кръщене,
и орисал ме любов и доброта да виждам във всеки, ...
363 1 1

Страст 🇧🇬

Докосвай ме, искам да те усещам.
Докосвай ме, няма да те подвеждам.
Усещай ме, цялата съм твоя.
Усещай ме, накарай ме да моля.
Целувай ме, изпивай ме със устни. ...
263

Тъй искам Любовта 🇧🇬

Искам пак да пърхам с нея.
Искам да говоря всичко смело.
Да споделям и се смея.
Мечтите да превърна в дело ...
Еротиката да опиша в епопея. ...
283

В просъница 🇧🇬

В залязващия изгрев
яви се ти пред мене,
в небесна рокля, синя,
и с нежност наранена.
Чух писък на въпроси ...
369 1 2

Ако тръгнеш 🇧🇬

Ако тръгнеш, недей се обръща,
кръстопътища дебнат. Назад,
е онази луна вездесъща,
а пред тебе е целият свят.
Ако тръгнеш... А тръгнал си вече, ...
378 1

Зад всяко мое слово, ако трябва... 🇧🇬

Зад всяко мое слово, ако трябва,
с душата океанно ще застана.
Безумното туптене не отслабва
и пламъкът в гръдта е без промяна.
И в есента зората ми засмяна ...
447 2 1

Ще те открия 🇧🇬

Песничка ще ти изпея,
ти ще се познаеш в нея.
Ще усетиш всеки звук,
как за теб дошъл е тук.
Тук тя ще те прегърне, ...
310 1

Любов и мир 🇧🇬

Книгите са, за
да се четат, бидейки
Богоблагодат
и нека човеча̀т,
Любов и мир за да царят!
206

Подслушан разговор 🇧🇬

Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...
432 2 8

Песен от тишината 🇧🇬

По хребетите вечността мълчи,
тя в сиви канари е приютена.
Небето я обхожда със лъчи,
а долу тишината е свещена.
Гората пази стъпки от преди. ...
394 1 3

Не се прави на агне 🇧🇬

"Ако се направиш на агне,
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...
421 1 4

Писма без подател 🇧🇬

ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ
Навярно – вместо лека нощ, деца,
по време на обилните вечери
ще ви изпращам светли писъмца –
един напълно вдетинен Валери, ...
518 3 2

Есенни щрихи 🇧🇬

Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...
408

За утре 🇧🇬

Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...
392

Вярната посока 🇧🇬

Единственото хубаво нещо на войните
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...
294

Дом 🇧🇬

Макар и пуст, и вечно неоценен,
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...
418

Сред децата 🇧🇬

хладината
на сърцата
сред децата -
непозната
349

Горчиво кафе 🇧🇬

След всяка чаша сутрешно кафе...
се питаш... а сега какво? Да бъда себе си,
ли да ползвам пак горчивата надежда,
че защитавам своята любов и я отстоявам.
Не спах добре и не за първа нощ... ...
341 4 3