Едно среднощно пролетно небе
изплаква цялата си мъка земна,
а впрягът на небесните коне
пречупва с ярост стремената медни.
… и чак ми иде да заплача с глас, ...
За теб, любов, са тези редове –
ти си мъжът на моето сърце.
В очите ти, щом тихо погледна,
откривам дом за моята душа.
Характерът ми – бурен и сложен – ...
Навън тъй ярко слънчицето свети
и думите разглезено край мен
промъркват тихо пролетни сонети,
блести снегът. Прекрасен зимен ден.
Прегърнал нежно сребърната лира, ...
Когато Бог е сътворил жената
взел нежността от ангелско крило,
в очите ѝ положил светлината,
създал я от Адамово ребро.
Могъщество ѝ дал от боговете ...
Сърцето ми ридае за нежност.
Ти си полъхът на искреност.
Искам да докосна устните ти, да усетя коприненото ти тяло по кожата ми.
Ревнувам те от вятъра.
Сливаш се с мойте капки от дъжд, но остави да съм пленена от любов. ...
Пия двойно кафето и почвам да тичам,
трудностите предизвикателство наричам.
Него като подарък от съдбата аз опаковам,
като безценна възможност го разопаковам.
А тя, съдбата, е щедра към мене, ...
Мъркаш във прегръдките ми котешки
скрила ноктите и зъбки остри.
С устни ме целуваш (всичко можещи...)
обещавайки ми много страсти нощни...
Погледът ти е от мед и шоколад ...
Защо да говоря за туй в сърцето?
Защо да знаеш колко боли?
Събуждам се, ставам и минава деня,
А вечер си вземам по малко от теб.
Този наш кръговрат е безкраен, ...
Сълзата взех от догорели утрини,
сълза на самота или на болка.
В нощта се крие тайнството на утрото,
но колко ли ще се проточи, колко?
В нощта ни дебнат спомени несвързани, ...
Понесоха ме вихрите, които
не водят ни до мене, ни до теб и
сред снежен вихър бъдното е скрито,
в сегашното се раждат дните слепи
и лутат се безпомощно в тревите, ...
В очите ти намирам пристан свой -
покой след буря и тъма човешка.
И бяга оня непрогледен слой,
отчетен от съдбата ми за грешка.
Ръцете ти са моя благослов, ...
Тази любов е вълшебна, ухае в лилаво.
Мека на допир е, мека и топла като кадифе.
Тази любов векове се изглежда забави,
ала е тука сега. Тя най-после дойде.
В тихото тя акостира, на тайно пристанище, ...
Остарях,май съвсем остарях.
Макар, че на себе си само признавам.
Ех!Млада бях и като клада пламтях...
А днес стене от болка костеливото ми рамо,
защото моят здрав дух не е вече ...
Четирите периода на жената
В съдбата на жената има четири периода,
нека разкажа ви за тях.
Когато 17 години навършим,
и духът на Петя Дубарова вселява се в нас, ...
Уж всички сме заземени,
повечето задоволени...
позволяваме си интересни желания,
влюбености и безнаказани грехознания.
И във връзка с гореизреченото, ...
Любов е, ако мога да те имам.
Любов е, ако мога да ти дам.
Но как, кажи, във филм или картина,
Божественото чудо да създам?
Донякъде, но никога изцяло ...
СЪНУВАМ ТИХИ СИЛУЕТИ
Все се питам защо ли снегът е безкрайно потаен,
не говори, не диша и пада надолу без звук –
по площади, перони и в празните крайни квартали –
да разстели валмата си бели – разчепкан памук. ...
Има дни, в които искам да ти пиша
Да ти разкажа толкова много неща
Защото знам, че само ти ще разбереш
После се сещам как си тръгна
Как ме остави тук сама ...