Poesía de autores contemporáneos
Кучето на моите съседи 🇧🇬
... то пазеше такъв голям палат,
и сигурно бе псе на важни хора –
и колкото да не умре от глад,
понякога му хвърлях хляб на двора, ...
Dolce far niente 🇧🇬
в тази лятна сянка,
спираш се за кратко
в полубудна дрямка.
Има нещо чудно ...
Тя не се гаси 🇧🇬
без дори да се тревожиш –
гръм да си от нежна сила,
тишината в мен разбила.
Разруши ме, като къща, ...
# Нишките прекрасни на Живота 🇧🇬
нишките прекрасни на Живота -
тъканта изящна, във която се преплитат,
съдби красиви, уникални,
а после изведнъж отлитат... ...
От теб, от светъл ден щастливо 🇧🇬
от твоя взор. В зорите живо
усмихваш се. До чудна страст
полита мисъл в ранен час
и вае те безспир красиво. ...
Скок в Бездната 🇧🇬
своята Словесна дреха,
на Лъжата всички маски свлича,
зове за бунт и гали за утеха,
изпаднала във творческото вдъхновение, ...
Живот на скорост 🇧🇬
Сценарият написан е от Бог.
Живот на скорост,
смислен, без остатък.
Сърце горящо, ...
За всички суши 🇧🇬
и как да се събудя, не е ясно.
А ти ме гледаш хладно, мълчаливо
и иде ми с гласа си да те фрасна.
Отлита казаното, а остава ...
Странник 🇧🇬
се взираш ти, страннико млад.
Шепнат вълните, преварят се,
зоват те с безкрайност и хлад.
Понякога нежно – блестящо, ...
Наслади се 🇧🇬
Поспри се малко! Нима си полудял?
Душата ми в часовника си вързал,
не бързай, не съм се още наживяла.
Подишай малко, чист въздух ти вземи си, ...
Калейдоскоп 🇧🇬
Оруел,Булгаков,Кланси
смесвайки реалността груба
с находчиви,тънки фантазии,
ни вкарват в своя реалност ...
Една целувка стига 🇧🇬
Често случват се беди!
Коляното ожулих
докат бягах и се крих.
После паднах на паважа, ...
Рим 🇧🇬
топъл, човешки.
Тибър носи талази.
Синьо-зелени, водите му
бързат, шумят и отмиват ...
Залезът догаря 🇧🇬
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...
Пролетен ден (Cottleston pie) 🇧🇬
Във тъмното виждам, но не и във мен
Само повикай - не е проблем
Пролетен пролетен пролетен ден
Пролетен пролетен пролетен ден ...
Безвремие 🇧🇬
първи дъх, първа истинска тревога.
Времето е тук на този свят
дарило ни с безмилостния кръговрат.
Всеки ден се учим да живеем, ...
... и да ме няма, любовта ще ти остане 🇧🇬
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...
Поне в съня ме приюти 🇧🇬
прекрасна, сбъднала мечти?
В очакването ми тъга
изсипва прах, но и сега
надежда ще ме защити. ...
Дотогава 🇧🇬
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има, ...
Девойката в следобедния пек 🇧🇬
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? – ...
Урагани,Пепелища и Водна Стихия 🇧🇬
Не знам,дали да се смея или пък да плача,
като гледам перманентната трагикомедия
на този реален,импровизиран Сарксос*,
в който съм принуден и аз да живея. ...
Обичам ви! 🇧🇬
Къде отивам? Знам ли накъде?
И още ли съм вашият Валерий?
А Времето тече – вода в биде,
и ме отнася в следващите ери. ...
Светлина в мрака 🇧🇬
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...