Петра

45 el resultado

Белият час* 🇧🇬

Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...
2.2K 8 13

Обратно броене на цветовете 🇧🇬

Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...
1.9K 3 10

Друг вид свобода 🇧🇬

Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите… ...
2K 9 14

Бяло момиче 🇧🇬

Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
1.6K 14 20

Бяло перо 🇧🇬

То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът ...
1.4K 5 5

Танцът на есенното листо 🇧🇬

Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,
и я хвана през кръста, от августов пламък запален.
От потира на слънцето паднаха капки мавруд
и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.
Залюля се животът им – стана въздушен трапец. ...
1.5K 10 8

Най-здравият мост 🇧🇬

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...
1.5K 5 11

Нишката на Ариадна 🇧🇬

Пак се сипна мъгла върху всички посоки.
Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.
Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ – ...
1.1K 1 4

Песента на сърцето ми 🇧🇬

Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят ...
1.1K 3 5

Крива мечта 🇧🇬

Волен лъч върху бялата сянка на синьото крета –
ветровете му счупиха кост от предлятна звезда.
И сега върху своята тиквена селска карета
го е впрегнала с цигански пъстри юзди есента.
И е станала хърбаво циганско конче мечтата. ...
1.1K 3 3

Рондо 🇧🇬

Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...
1.6K 9 9

Малката русалка 🇧🇬

Аз не знам как се стъпва по тази земя на нозе,
под които морето било е свещената плоскост.
Как под техния свод, всяка синя частица иззел,
избуява, първичен и жилав, априлският троскот.
Как дебелата шкурка на сухата пръст се върти ...
1.6K 13 20

Изповед 🇧🇬

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.
В залинялата гара се трупна пияният хмел.
Не завърши художникът своята свидна картина.
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел.
На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". ...
1.2K 10 14

Благодат 🇧🇬

Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...
1.2K 6 9

Бели крила 🇧🇬

Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...
1.5K 9 11

Светецът Илия 🇧🇬

Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...
2K 12 13

Миг на летене 🇧🇬

Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст, ...
1.2K 8 9

Хората с крила 🇧🇬

За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.
Когато тича куцият по слога, ...
1.2K 7 7

Път 🇧🇬

Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи. ...
1K 4 11

Стогодишен дъжд 🇧🇬

Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
3.1K 37 30

Причина за небе 🇧🇬

Когато няма път и ветровете са се свили до вратата,
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас,
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата,
защото да политнеш е отричане от сигурния час,
когато през часовника се сипе изобилие от пепел, ...
1.1K 7 5

Време за мълчание 🇧🇬

Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...
1.7K 11 16

Камбаните на Нотр Дам 🇧🇬

Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...
1.3K 6 16

Малкият принц 🇧🇬

Върху Южния кръст ветровете изпукват по ставите,
на плещите си стари нарамили залеза нов.
Вие, златни небесни мушици, които се бавите,
разпознахте ли Малкия принц сред безкрая суров?
Той живее на място от няколко крачки изминати ...
1.1K 4 8

Дори да няма врата 🇧🇬

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...
1.8K 13 20

Дори да няма врата 🇧🇬

Дори да няма врата
2.8K 7 1

*** 🇧🇬

И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
1K 7 13

Двуноги сърца 🇧🇬

> Летеше твоят шал - препускаше душата
> и подир тебе аз - едно сърце двуного...
>
> Борис Христов
Пролетта е снегът, който има снага на кокиче ...
2.1K 13 44

Верен в свободата 🇧🇬

Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
2.7K 17 22

Икона 🇧🇬

На България
Тя вече не ражда, но още цъфтят мушкатата
и кърмят звезди, допълзели от свода атлазен.
Не знае дали на гърдите й залезът златен
на другия ден ще осъмне до нейната пазва. ...
1.5K 5 6

Кой би казал 🇧🇬

Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас?
Мислех черното в хляба, а хляба – в сърцето изтляло. ...
2K 14 15

Разговор с тишината 🇧🇬

Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова?
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели,
не изровени корени в нашия сух кръговрат.
Запомни със слуха на водата и моята истина. ...
1.7K 13 9

Водици 🇧🇬

Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...
1.3K 6 9

Небе за игла 🇧🇬

Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
1.6K 5 7

Новогодишно 🇧🇬

Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...
1.1K 9 10

Пазете я жива 🇧🇬

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
3.3K 23 17

Отново за Него 🇧🇬

Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...
2.1K 12 18

Ех... 🇧🇬

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
3.6K 25 22

До следващия дъжд 🇧🇬

До следващия дъжд земята ще е станала безкрайна.
Щурците мързеливо ще подсвиркват в своя мащерков окоп.
Войната ще е свършила и думата във хляб ще е изтляла.
Червеният трендафил ще е цъфнал върху бабиния гроб.
До следващия дъжд поне една любов на сто ще е успяла. ...
1.7K 5 13