Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за Стефан и музиката му. Наистина ли отивах някъде, където щях да се срещна със Стефан? Това ми се струваше странно и непривично за мен самата. Все още беше доста горещо, въпреки че наближаваше шест часа вечерта. Пристигнах на фонтана на Сердика в шест без десет. Стефан го нямаше.
Замислих се, че беше станало късно за кафе. Седнах на фонтана, като смътно усещах как сърцето ми започва да се притеснява – или пък нещо друго, което не можех да разбера. Чувствах се все по-напрегната, колкото повече времето минаваше и вече не можех да вървя, за да подреждам мислите си.
– Знаех си, че ще дойдеш по-рано – изненада ме глас отляво и аз, сепната, обърнах очи нататък. Музикантът беше дошъл и ми се усмихваш ...