6 oct 2010, 17:28

* * *

  Prosa » Cartas
731 0 0

Щастлива съм, че те има!

Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!

           Ти си моят въздух и живот!

Без теб умирам бавно,

с теб възкръсвам пак

Откъде дойде? Къде отиваш?

Защо се влюбих в теб?

Защо сърцето ме боли при мисълта?

Защо сълзите ми текат сега?

На тез въпроси тежки кой да отговори,

това се питам аз.

Търся отговори тежки, викам своите сълзи.

А те се стичат бавно и замръзва всичко топло в мен,

защото трябва да те мразя, а обичам те,

все повече от ден на ден.

Искам да се махна, но не мога,

ти живееш в моето сърце,

и без теб животът няма смисъл,

и по-добре е да умра.

Не ме мрази, това не заслужавам,

а може би пък да,

защото те обичам до полуда, а нямаш нужда от това!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...