Щастлива съм, че те има!

Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!

           Ти си моят въздух и живот!

Без теб умирам бавно,

с теб възкръсвам пак

Откъде дойде? Къде отиваш?

Защо се влюбих в теб?

Защо сърцето ме боли при мисълта?

Защо сълзите ми текат сега?

На тез въпроси тежки кой да отговори,

това се питам аз.

Търся отговори тежки, викам своите сълзи.

А те се стичат бавно и замръзва всичко топло в мен,

защото трябва да те мразя, а обичам те,

все повече от ден на ден.

Искам да се махна, но не мога,

ти живееш в моето сърце,

и без теб животът няма смисъл,

и по-добре е да умра.

Не ме мрази, това не заслужавам,

а може би пък да,

защото те обичам до полуда, а нямаш нужда от това!