Oct 6, 2010, 5:28 PM

* * *

  Prose » Letters
728 0 0

Щастлива съм, че те има!

Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!

           Ти си моят въздух и живот!

Без теб умирам бавно,

с теб възкръсвам пак

Откъде дойде? Къде отиваш?

Защо се влюбих в теб?

Защо сърцето ме боли при мисълта?

Защо сълзите ми текат сега?

На тез въпроси тежки кой да отговори,

това се питам аз.

Търся отговори тежки, викам своите сълзи.

А те се стичат бавно и замръзва всичко топло в мен,

защото трябва да те мразя, а обичам те,

все повече от ден на ден.

Искам да се махна, но не мога,

ти живееш в моето сърце,

и без теб животът няма смисъл,

и по-добре е да умра.

Не ме мрази, това не заслужавам,

а може би пък да,

защото те обичам до полуда, а нямаш нужда от това!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...