6 окт. 2010 г., 17:28

* * *

729 0 0

Щастлива съм, че те има!

Щастлива съм, че те срещнах и с теб горях!

           Ти си моят въздух и живот!

Без теб умирам бавно,

с теб възкръсвам пак

Откъде дойде? Къде отиваш?

Защо се влюбих в теб?

Защо сърцето ме боли при мисълта?

Защо сълзите ми текат сега?

На тез въпроси тежки кой да отговори,

това се питам аз.

Търся отговори тежки, викам своите сълзи.

А те се стичат бавно и замръзва всичко топло в мен,

защото трябва да те мразя, а обичам те,

все повече от ден на ден.

Искам да се махна, но не мога,

ти живееш в моето сърце,

и без теб животът няма смисъл,

и по-добре е да умра.

Не ме мрази, това не заслужавам,

а може би пък да,

защото те обичам до полуда, а нямаш нужда от това!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...