16 jun 2007, 18:15

* * *

  Prosa
872 0 2
1 мин за четене

Беше обикновен юлски следобед. Време, когато слънцето се извисява на хоризонта и гали с лъчите си загорелите тела на чуждестранни туристи, добили вече шоколадов тен на иначе бялата като снежинки кожа.
   - Красиво! - каза Пати и се усмихна на своя любим. Те бяха англичани.
   - Виж, Ник - обади се пак тя. Отправяйки погледа си към морския бряг  и вълните,
които с трепет докосваха пясъчните му ръце, а след това се отдръпваха бавно с нежност.
   - Красиво! - повтори тя отново, но този път наум. - Каква приказно хармонична атмосфера има тук, нали, мили.
   - Наистина! -  каза Ник. - Много е приятно, докато тя наблюдаваше още дълго с часове. Любуваше се на природната картина, която я облагородяваше и караше момичето да се чувства щастливо и обичано.
   От друга страна Ник пък също си намери занимание, което му доставяше изключително удоволствие. Той просто си играеше с дългата черна като абанос коса на своята любима, като я сплиташе на плитка и после внимателно я разплиташе. Мислеше си също колко много обича Пат и че иска винаги така да я обича безумно и горещо завинаги. Но в този миг небето сякаш им завидя, защото причерня и задуха силен вятър, който прогони плажуващите. Може би му бе омръзнало от лудо влюбени един в друг младоци, както често ги наричаше той или някаква сила, още по-коварна и зловеща беше се намесила. Както казват хората: "Дявола никога не спи" но това вече е без значение. Пат и Ник вече бяха се качили в колата, готови да потеглят, защото това беше последният ден от тяхната едномесечна почивка. Те искаха просто да се приберат у дома, за да видят своите близки, оставащи сьс спомени за незабравимо горещи нощи, пълни с любов, която често е преливала от тях като река, не можеща да се побере в коритото си.
Наистина истински влюбени мьж и жена, пълни с живот и мечти. Как да не им завидиш?!    
     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...