Беше обикновен юлски следобед. Време, когато слънцето се извисява на хоризонта и гали с лъчите си загорелите тела на чуждестранни туристи, добили вече шоколадов тен на иначе бялата като снежинки кожа.
- Красиво! - каза Пати и се усмихна на своя любим. Те бяха англичани.
- Виж, Ник - обади се пак тя. Отправяйки погледа си към морския бряг и вълните,
които с трепет докосваха пясъчните му ръце, а след това се отдръпваха бавно с нежност.
- Красиво! - повтори тя отново, но този път наум. - Каква приказно хармонична атмосфера има тук, нали, мили.
- Наистина! - каза Ник. - Много е приятно, докато тя наблюдаваше още дълго с часове. Любуваше се на природната картина, която я облагородяваше и караше момичето да се чувства щастливо и обичано.
От друга страна Ник пък също си намери занимание, което му доставяше изключително удоволствие. Той просто си играеше с дългата черна като абанос коса на своята любима, като я сплиташе на плитка и после внимателно я разплиташе. Мислеше си също колко много оби ...