* * *

Беше обикновен юлски следобед. Време, когато слънцето се извисява на хоризонта и гали с лъчите си загорелите тела на чуждестранни туристи, добили вече шоколадов тен на иначе бялата като снежинки кожа.
   - Красиво! - каза Пати и се усмихна на своя любим. Те бяха англичани.
   - Виж, Ник - обади се пак тя. Отправяйки погледа си към морския бряг  и вълните,
които с трепет докосваха пясъчните му ръце, а след това се отдръпваха бавно с нежност.
   - Красиво! - повтори тя отново, но този път наум. - Каква приказно хармонична атмосфера има тук, нали, мили.
   - Наистина! -  каза Ник. - Много е приятно, докато тя наблюдаваше още дълго с часове. Любуваше се на природната картина, която я облагородяваше и караше момичето да се чувства щастливо и обичано.
   От друга страна Ник пък също си намери занимание, което му доставяше изключително удоволствие. Той просто си играеше с дългата черна като абанос коса на своята любима, като я сплиташе на плитка и после внимателно я разплиташе. Мислеше си също колко много обича Пат и че иска винаги така да я обича безумно и горещо завинаги. Но в този миг небето сякаш им завидя, защото причерня и задуха силен вятър, който прогони плажуващите. Може би му бе омръзнало от лудо влюбени един в друг младоци, както често ги наричаше той или някаква сила, още по-коварна и зловеща беше се намесила. Както казват хората: "Дявола никога не спи" но това вече е без значение. Пат и Ник вече бяха се качили в колата, готови да потеглят, защото това беше последният ден от тяхната едномесечна почивка. Те искаха просто да се приберат у дома, за да видят своите близки, оставащи сьс спомени за незабравимо горещи нощи, пълни с любов, която често е преливала от тях като река, не можеща да се побере в коритото си.
Наистина истински влюбени мьж и жена, пълни с живот и мечти. Как да не им завидиш?!