1 ноември
Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен историческия спомен.
Макар да е за чудене как цивилизованите нации хем живеят в реалността, хем успяват да почитат миналото си. Дори, когато то е на някакви си два века възраст.
Не е нормално другото – във всички речи през този ден се чуват признания колко са необходими днес будители, призиви към хората на просветата и културата да следват примера им, съжаления защо толкова много професионалисти има във всички области на битието, а липсват ентусиасти-просветители.
Което показва - или речовитите господа нямат понятие кога живеят, или просто логореята им избива в поредната демагогия. Защото историческата почит към миналото и дедите ни няма нищо общо със задачите на днешния ден.
В който няма място за будители.
Все пак има някаква разлика между двете епохи. Поне век /а от времето на отца Паисия – два века и половина/ хронологически.
И куп други подробности в реалността. Като например липсващите тегоби – робство, безправие, икономически окови, религиозен гнет, изостаналостта в мисленето, общественото развитие, техниката и технологиите.
Или май прибързвам?
Да, велики дела са извършили будителите. И най-голямата им заслуга – отворили са очите на простия народ кой е и какъв е. Бавно, с четене на книги, с постепенно просвещение. И с много мъка преодолявайки желанието да се скриеш от действителността в илюзията на самосъжалението, примирението и подчинеността на обстоятелствата.
Защото отговорност за ставащото се търси от създателите на реалността. И затова е по-добре да не се захващаш с несвойствени за роба неща, камо ли да поемеш отговорност за себе си поне.
Но днес...Когато информация има навред – стига само да пожелаеш да я намериш и ползваш? Когато знанията се поднасят в систематизирано състояние – остава само да ги получиш? Когато техниката и технологиите ти дават възможност да се развиваш личностно, професионално, цивилизационно?
И пак да очакваш някой да те разбужда? Пак някой да те освобождава? Пак някой да те демократизира?
Трудно, много трудно се живее днес…
А кога е било леко? И не е епохата, нито пък икономиката оправдание за собственото ни нежелание да се пробудим, да се огледаме, да се изграждаме като хора, българи, европейци.
Вината си е наша. Лична. За която няма оправдания.
Като това завоалираното – зле сме, губим морални ценности, затъваме в делника...
Защото, видите ли, нямаме будители!
Пак някой друг е виновен! Пак ще сме като дете в яслата – „Моля, госпожо, някой ми пика в гащите!”. Пак ще чакаме да ни будят, освобождават, демократизират.
Е, днес няма будители.
И няма да се появят – всеки носи отговорност за себе си. Останалото е история.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
