1 ноември
Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен историческия спомен.
Макар да е за чудене как цивилизованите нации хем живеят в реалността, хем успяват да почитат миналото си. Дори, когато то е на някакви си два века възраст.
Не е нормално другото – във всички речи през този ден се чуват признания колко са необходими днес будители, призиви към хората на просветата и културата да следват примера им, съжаления защо толкова много професионалисти има във всички области на битието, а липсват ентусиасти-просветители.
Което показва - или речовитите господа нямат понятие кога живеят, или просто логореята им избива в поредната демагогия. Защото историческата почит към миналото и дедите ни няма нищо общо със задачите на днешния ден.
В който няма място за будители.
Все пак има някаква разлика между двете епохи. Поне век /а от времето на отца Паисия – два века и половина/ хронологически.
И куп други подробности в реалността. Като например липсващите тегоби – робство, безправие, икономически окови, религиозен гнет, изостаналостта в мисленето, общественото развитие, техниката и технологиите.
Или май прибързвам?
Да, велики дела са извършили будителите. И най-голямата им заслуга – отворили са очите на простия народ кой е и какъв е. Бавно, с четене на книги, с постепенно просвещение. И с много мъка преодолявайки желанието да се скриеш от действителността в илюзията на самосъжалението, примирението и подчинеността на обстоятелствата.
Защото отговорност за ставащото се търси от създателите на реалността. И затова е по-добре да не се захващаш с несвойствени за роба неща, камо ли да поемеш отговорност за себе си поне.
Но днес...Когато информация има навред – стига само да пожелаеш да я намериш и ползваш? Когато знанията се поднасят в систематизирано състояние – остава само да ги получиш? Когато техниката и технологиите ти дават възможност да се развиваш личностно, професионално, цивилизационно?
И пак да очакваш някой да те разбужда? Пак някой да те освобождава? Пак някой да те демократизира?
Трудно, много трудно се живее днес…
А кога е било леко? И не е епохата, нито пък икономиката оправдание за собственото ни нежелание да се пробудим, да се огледаме, да се изграждаме като хора, българи, европейци.
Вината си е наша. Лична. За която няма оправдания.
Като това завоалираното – зле сме, губим морални ценности, затъваме в делника...
Защото, видите ли, нямаме будители!
Пак някой друг е виновен! Пак ще сме като дете в яслата – „Моля, госпожо, някой ми пика в гащите!”. Пак ще чакаме да ни будят, освобождават, демократизират.
Е, днес няма будители.
И няма да се появят – всеки носи отговорност за себе си. Останалото е история.
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Елке, Ангелче, Костадине!
-
Да, това е тъжната истина! Така е, все чакаме някой друг да свърши работата! Поздравления!
-
Няма кво да се плюнча,с всички под мен исказвания съм.Поздрав.
-
Благодаря, Гавраиле!
-
Георги,напълно съм съгласен с теб че всеки носи отговорност за себе си.Но не мога да си представя че някога ще го проумеем.
-
Благодаря, Красе!
И двете... -
"Макар да е за чудене как цивилизованите нации хем живеят в реалността, хем успяват да почитат миналото си. Дори, когато то е на някакви си два века възраст." - ние ли имаме къса памет или те имат "малко" минало... Поздрави, Генек!
-
Благодаря, Мариана, Пепи, адаш, Стойчо!
Ако продължавам да дълбаем с това темпо, то годините 45 - 89 ще минат в митологията. Като нов Златен век.
Тъй като в онзи Златен век не се е живеело материално по-добре, но колко е създадено...
Само едно наблюдение - след 1989 година се оказа, че малко, много малко книги са нови за нас, недопускани от цензурата. Хубавото вече го имаше. И, освен няколко умни книги, останалото е боклук или поне добър професионализъм за забавление... -
Този рефрен за будителите си пеем всяка година около 1ноември.
Но от Освобождението от турско робство до наши дни все припяваме колко лошо сме живели след това до великата дата Девети септември;и колко будни и щастливи сме до ноември 1989г.Това люшкане на идеологическите везни е с деструктивен резонанс, който ни лишава от обективна картина.
Може би,наистина трябва да отмине век,за да се промени представата и оценката! -
за!
-
Може би днес имаме нужда повече от екзорсисти - не един демон трябва да бъде прогонен от тялото на родината...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
