Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам защо. Кой може да се смее на такова нещо, та това е доста сериозен проблем! Днес 20 (слава богу, че още не съм ги навършила, иначе щях да съм доста по-истерична), утре 30... 30 ви казвам, даже не искам да коментирам 40-те. На тези години вече ще съм се постарала да имам парцел в някое лъскаво гробище до Орландо. Ех, Орландо... Пак чувам публиката – кой е този Орландо? МОЛЯЯЯ?! Кой е ОРЛАНДО?! ОРЛАНДО БЛУМ, мои скъпи, заслепени от собствените си проблеми, 40-годишни ходещи останки! Как може да не се сетите сами, толкова сте... даже не знам как да се изразя, толкова сте зле. Ооо, не, не, не. Ето сега се сещам какво забравих. Обещах на Джеси да отидем заедно на партито на Ерик. Уфф, беше преди ...