27 abr 2019, 15:36

2

  Prosa » Relatos
1.6K 0 1

Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.

-Здравей, как си, мале  от кога не съм те виждал, какво стана с нея?

На Марто му беше омръзнало, лутането от години при тези хора, и за това бе напуснал, но никога не беше спрял да мисли за клетвата си.

Шефът му го погледна, и без да се замисли и секунда каза:

- Винаги бях втори, качих я втори  в лимузина, целунах я втори, наех те за богигард втори, и как мислиш сега кой ли съм?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

45 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...