Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.
-Здравей, как си, мале от кога не съм те виждал, какво стана с нея?
На Марто му беше омръзнало, лутането от години при тези хора, и за това бе напуснал, но никога не беше спрял да мисли за клетвата си.
Шефът му го погледна, и без да се замисли и секунда каза:
- Винаги бях втори, качих я втори в лимузина, целунах я втори, наех те за богигард втори, и как мислиш сега кой ли съм?