3 may 2019, 11:34

  Prosa » Relatos
1188 1 2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.

   - Вили, с този колан на Вермахта трудно ще убедиш руснаците, че си един от тях!

   - Няма да се повтори, хер оберльойтнант! – младокът видимо се изчерви и започна трескаво да сменя колана си с друг с голяма петолъчка на катарамата.

   „Явно положението никак не е розово, щом сме опрели до деца, като този!...“ – невярващо поклати глава офицерът.

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Първите пет изречения »

27 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, положението им никак не бе розово, особено към края. Успех, Пер, ще се радвам да имам възможността да прочета целия разказ.
  • Страхотно начало, обещава интересна история.
Propuestas
: ??:??