3.05.2019 г., 11:34

2

2K 1 2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.

   - Вили, с този колан на Вермахта трудно ще убедиш руснаците, че си един от тях!

   - Няма да се повтори, хер оберльойтнант! – младокът видимо се изчерви и започна трескаво да сменя колана си с друг с голяма петолъчка на катарамата.

   „Явно положението никак не е розово, щом сме опрели до деца, като този!...“ – невярващо поклати глава офицерът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

27 място

Коментари

Коментари

  • Да, положението им никак не бе розово, особено към края. Успех, Пер, ще се радвам да имам възможността да прочета целия разказ.
  • Страхотно начало, обещава интересна история.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...