May 3, 2019, 11:34 AM

2

2K 1 2

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.

   - Вили, с този колан на Вермахта трудно ще убедиш руснаците, че си един от тях!

   - Няма да се повтори, хер оберльойтнант! – младокът видимо се изчерви и започна трескаво да сменя колана си с друг с голяма петолъчка на катарамата.

   „Явно положението никак не е розово, щом сме опрели до деца, като този!...“ – невярващо поклати глава офицерът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пер Перикон All rights reserved.

The work is a contestant:

27 place

Comments

Comments

  • Да, положението им никак не бе розово, особено към края. Успех, Пер, ще се радвам да имам възможността да прочета целия разказ.
  • Страхотно начало, обещава интересна история.

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...