8 sept 2012, 15:10

50 Нюанса сивота 

  Prosa » De humor
1665 0 6
6 мин за четене

          

          

 

                        50 НЮАНСА СИВОТА  

                    или  Чико Чиков садомазо бизнесмен.

 

                    Разказът е вдъхновен от най- нашумялия роман  на една незадоволена тетка.

 

 

Вече втора година, Иванка от Клондайк работеше като секретарка на Чико Чиков. За тези две години Ванчето се беше качила на 15 сантиметрови токове, беше стана;а блондинка и ханшът й се беше развил до 153 см.  и гръдната й обиколка вече не правеше такова силно впечатление. Иванка влезе в огромния кабинет на Чико и с досада каза:

-Дошла е някаква студентка от Факултето, да ти вземе интервюто. Сийка се казвала. Да я пущим ли да влезе? 

-Става, ама първо ела ме почеши по левото.

Иванка се наведе под бюрото и ха да му го почеше и  Чико  й натисна главата под бюрото и Ванчето ще не ще му го почеса с език. Старите маймунски табиети на Чико пак излизаха на мегдана.

Тамън Иванка излезе, на вратата се почука и през пролуката се показа къдравата като петърчска зелка глава на Анастейджа, или по нашенски Сийчето от Драз мааала.

-Здрасти, каза Чико и вместо под лявото рамо се почеса по дясното мъдо. Кво че ме питаш? Давай да видим дали, че ти отговорим. Па после я че те питам нещо.

-Извинявайте господин Чиков, моята приятелка Бонка  е в мензис, пардон, исках да кажа, че й дойде внезапно месечният цикъл, та ме изпрати да взема интервюто дето сте й обещали. 

-Твоя нали не е дошъл още? Тъкмо ще можеш ти  да  го вземеш. 

Чико позвъни по домофона и поръча на секретарката две кафета шербетлии, две ракии скоросмъртници и салата от кисело зеле с лют червен пипер и олио “ Калиакра”.

Когато Иванка донесе поръчката и дискретно се оттегли, двамата пиха ракийката на екс за здравето на Бонка и замезиха с туршийката. 

-Ти ли че го земеш интервюто ми, или аз да ти го подам?, - попита свенливо Чико изчервявайки се като маймунски задник.

-Както Ви е удобно г-н Чиков, -смутолеви студентката Сийка, загледана разсеяно в златния му “Ролекс”.

-Ела, седни в скута ми за да се почувстваме по-близки, -заповяда с финес преуспялия бизнесмен.

Чико веднага бръкна под полата на срамежливата студентка и установи, че ластика на гащите й е много разхлабен. 

-Не ти ли падат гащите моме? Попита деликатно Чико и се изчерви отново.

-Случва се г-н Чиков, -засрамено отвърна Сийчето и се притисна свенливо към надигналата се мъжественост на  бизнесмена. 

Чико  Чиков нареди на секретарката си да купят 3 дузини гащи със стегнат ластик за Сийчето.

- Слушам шефе, -каза отривисто като влашки новобранец Ванчето и се усмихна под мустак.

        Чико беше красив като икона в селски        параклис. Войствено настръхналия му перчем  му придаваше вид на Аспарухов адютант.

-Девствена съм, -каза Сийчето и посегна да го почеше  между лявото и дясното.

-Браво, точно такива ги обичам най-много. Ама първо ще подпишеме договор.

-Ама аз съм съгласна и без брак, отдавна ми се искаше, но онова студентче няма пукната пара. Едно Макдо не може да ми купи, -каза Сийчето и се изчерви до корена на къдравите си коси.

-Няма проблеми, ще ти купя най-голямия хамбургер. 

-Ама аз съм вегетерианка,  каза  Сийчето, и  отново се изчерви, облизвайки се звучно изпод бюрото на голямия бизнесмен.

Шетайки под бюрото, Сийчето установи, че Чико не беше обикновен бизнесмен. Той беше изключително надарен  и за разлика от червения му задник, всичко останали преливаше в множество нюанси на сивото. Като се започне от безупречно изгладения му панталон, марковите му боксерки, производство на френската трикотажна фабрика “Новий Пролетарий”, тъмно сивите чорапи на “Фазан” Русе и  красивите му сиви очи в формата на белени бадеми.

Тъкмо Сийчето беше заела мястото си в скута на голямия бизнесмен и секретарката внесе поръчаните три дузини гащи със стегнат ластик. Постави ги на бюрото и намигна многозначително на шефа си. 

Чико  стана взе един чифт  гащи и ги надена  задника на свенливата студентка. 

Успокоен Чико извади от чекмеджето на бюрото си чифт белезници, подарък от Цецо, бивш шеф на 7-мо районно  и посегна да ги надене на Сийчето.

-Остави, аз сама искам да  си ги сложа, -с умоляващ глас каза девственицата и взе от ръцете му мечтаните пранги.

Сийчето свали новите си гащички, обърна гърба си към красивия бизнесмен. 

Чико я облада с голям кеф без да посегне на девственоста й, която той пазеше като зеницата на окото си.  И докато Чико я налагаше с камшика от маймунски черва и Сийчето стенеше от кеф, изливайки възбудата си в новите си гащи, тя посегна към новия си GSM, който беше получила от Чико в момент на слабост към бедната студентка. 

Сийчето леко се обърна и заби влажните си , като на шест годишно теле, очи в неговите. Едва сега тя забеляза необикновенно сивия им цвят и свърши. 

По телефона се обади на майка си, че в събота, с Чико ще отидат на събора в село Долна Кошуля, та майка й да ги чака.

По наскоро положения асфалт на новопостроената магистрала, червеното Ауди летеше като чайка на варнески покрив. Чико беше подарил тази кола на Сийчето по случай подписването на договора за  взаимопомощ и сътрудничество.  Изпълнението на клаузите на договора доставяха изключително удоволствие на доскорошната девственица. Сийчето се оказа  много “печена” и никак не й тежеха изискванията на договора. Даже й се струваха прекалено меки за обичащата силните усещания студентка.

Аудито летеше по сивия асфалт,  а Сийчето седнала зад волана на новата си кола, се кефеше  да гали Чико по набъбналата му мъжественост. 

Преуспялият бизнесмен Чико Чиков й беше предложил високоплатена работа в една от множеството му компании. 

Въоръжена с новото червено ауди,  с 27-инчовия лаптоп на “Епъл”- Ipod  и 36-те си чифта нови гащи, Сийчето гледаше на бъдещето чрез необикновено сивите очи на Чико, които всяка минута сменяха нюансите си.

Боже, никога не съм мислила, че месечният цикъл на съквартирантката ми, може до такава степен да преобърне живота ми на 180 милиона влог в първокласна самоковска банка, -си каза Сийчето и натисна газта. Пред нея се стелеше сивотата на автомагистралата, чиято лента само преди броени часове беше прерязал самият Той.

 

             

© Крикор Асланян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не знам за хартиения парцал, на който не си струва да се каже "книга", ама твоят разказ много ме забавляваше с безупречната сатира и хубавия език (нямам предвид натуралистичното изразяване - то тук си е съвсем на място), а наистина доброто и интересно разказване, на което си майстор.
  • Аз пък не бих я прочел тази книга, нито бих гледал филма (50 shades of grey.) А този разказ го прочетох точно заради бележката в началото. За съжаление, на подобни незадоволени авторки у нас (в UK) се гледа много сериозно. Какво да се прави - различни светове. 👍
  • И аз не бих разрешила на децата си, ако имах такива, да я четат. Щяха да ме обвинят че ги тероризирам. Но явно книгата се харесва. Оригиналната(ха-ха) версия на книгата се наричала Господар на Вселената и била "fanfic" на Здрач. Да ми го беше казал това някой...
  • Написаното от мен беше провокация. Смятах, че ще се получи дискусия около книгата продадена в милиони екземпляри. След като я прочетох и бях силно разочарован, искаше ми се да чуя и други мнения за този "шедьовър". Но уви никой не написа един ред за този "бестселър" на англичанката, забранила на децата си да прочетат нейното "бижу". Дано все пак някой каже две думи за книгата разтърсила света. Даже попитали Мишел Обама, дали е прочела тази книга и тя отговорила утвърдително.
  • Какво да ти кажа gudman.*въздишка* Ако си я чел книгата, евала! Аз забих на първите 50 страници и там си и останах. Яд ме е! Че изобщо си губих времето да ги чета и тях. Но като гледам Сийка от Факултето е много по-забавна от въпросната Анастасия. Право да ти кажа няма нужда да я дочитам книгата след като прочетох резюмето ти.
  • Никой ли не е чел най-нашумялия роман в света "50 нюанса сиво" на наглийската писателка Е.Л.Джеймс????
Propuestas
: ??:??