3 jul 2010, 10:25

* * *

  Prosa » Cartas
850 0 2

Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото отражение на устните ми, които многократно са поемали от въздуха, пренаситен с напрежение от силата на емоцията ми и са попили в себе си изтритите, нежелани остатъци от любов. Искам да се доближиш до него и да го докоснеш, бавно, внимателно, без да го нараниш. Обещавам ти, че ще бъде специално, сам ще усетиш.Знам, първо ще бъде трудно, теб ще те измъчват едновременно невъзможността да преодолееш страха си от непознатото, непознатото, плашещо розово отражение на устните ми и любопитството да разбереш какво е. Що за подарък е това? Искаш ли да опиташ от лудостта ми? Просто скочи. Отвътре-навън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...