Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото отражение на устните ми, които многократно са поемали от въздуха, пренаситен с напрежение от силата на емоцията ми и са попили в себе си изтритите, нежелани остатъци от любов. Искам да се доближиш до него и да го докоснеш, бавно, внимателно, без да го нараниш. Обещавам ти, че ще бъде специално, сам ще усетиш.Знам, първо ще бъде трудно, теб ще те измъчват едновременно невъзможността да преодолееш страха си от непознатото, непознатото, плашещо розово отражение на устните ми и любопитството да разбереш какво е. Що за подарък е това? Искаш ли да опиташ от лудостта ми? Просто скочи. Отвътре-навън.