30 may 2011, 0:15  

* * *

737 0 0

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,

всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,

мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават, 

отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и 

виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите, 

да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да 

изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз

отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...