30 may 2011, 0:15  

* * *

739 0 0

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,

всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,

мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават, 

отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и 

виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите, 

да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да 

изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз

отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...