30 мая 2011 г., 00:15  

* * *

736 0 0

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,

всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,

мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават, 

отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и 

виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите, 

да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да 

изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз

отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...