* * *
Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите,
да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да
изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз
отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Димитрова Всички права запазени
