30.05.2011 г., 0:15  

* * *

738 0 0

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,

всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,

мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават, 

отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и 

виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите, 

да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да 

изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз

отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...