30.05.2011 г., 0:15 ч.  

* * * 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
546 0 0
1 мин за четене

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,

всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,

мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават, 

отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и 

виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се като лудите, 

да, вярно е, правя го и да, луда съм, това понякога ми помага да 

изразя емоция, която тая или крия в себе, но аз не мълча, аз

отвръщам на удара, с пълна сила, нанасям удара И ПОВАЛЯМ.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??