Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозорците на всеки дом. Те вървяха две по две в редичка.
Загледах се в първите две пред прозореца ми и видях как от едното кълбенце облак надникна дяволска глава,а от другото се появиха главата на ангел и част от крилете му.
Побиха ме тръпки.
Хората се бяха затворили в домовете си и не смееха да се покажат навън .
Всеки имал куража да направи това беше грабван или от дявола или от ангела и биваше понасян към небето.
.....
Имаше още нещо странно във всичко това...
От двете редички кълбета от облаци пред прозореца ми излезе само дяволчето. Приседна на перваза пред стъклото и ме загледа без да мига. Изведнъж вместо дявол пред мен стоеше малко,грозновато и пъпчиво русо момченце съзерцаващо ме изпитат ...