Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си  плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозорците на всеки дом. Те вървяха две по две в редичка.
Загледах се в първите две пред прозореца ми и видях как от едното кълбенце облак надникна дяволска глава,а от другото се появиха главата на ангел и част от крилете му.
Побиха ме тръпки.
Хората се бяха затворили в домовете си и не смееха да се покажат навън .
Всеки имал куража да направи това беше грабван или от дявола или от ангела и биваше понасян към небето.
.....
Имаше още нещо странно във всичко това...
От двете редички кълбета от облаци пред прозореца ми излезе само дяволчето. Приседна на перваза пред стъклото и ме загледа без да мига. Изведнъж вместо дявол пред мен стоеше малко,грозновато  и пъпчиво русо момченце съзерцаващо ме изпитателно.
Аз гледах стъписано поне 15 минути и не можех да повярвам какво се случва. 
Най-накрая проговорих:
- Какво си ти и защо сте тук?

Момченцето ме погледна и каза:
- Аз съм част от теб - твоята дяволска страна. А ти трябва да избереш или мен ,или ангелската си половинка.
Светът до два дни ще изчезне и трябва да избереш по кой път да тръгнеш...
Отново ме побиха тръпки. Главата ми се замая. Не можех нито да помръдна нито да говоря от ужас.
 И тогава...

Тогава се събудих. Отворих очи и видях красивото утринно слънце.
Даааа какви ли не фантасмагории може да породят две фантастични снимки на приятел?
А може би не беше сън?...
😇😈

П.п. Поредното доказателство за развинтеното ми въображение 😉