“Ах, Шекспир, Ветрове” НАТФИЗ Едишън
Ех, спомени, споменари, всите са най-шантави, щото от главата се правят на голямата работа па после, кумиш се, не кумиш се, стават едно голямо въобразено чудо. Но тъй де, разбира се, че като изкусен Зигфрид Философ длъжен съм да почна тоя разказ с фраза трудно разбирама от мен самия, дума след дума следващи се (уж танцуват, ама знаят те, че по-скоро бой ще е или някой ще настъпи другия), та така и се почва тоя разказ.
Една сутрин блажено си пийвах кафенце, на балкона във Варненската къща. Да, онзи балкон, драгий читателю, дето трябва да излезеш през прозореца за да се метнеш на него, онзи в родната къща на моята съпруга. Та там, не питай как се чекнех (държейки чаша горещо кафе) докато изляза, па после благославях или не късите си крака и чевръстата си ръка дето държеше чашата. Седнал на земята (щото там на тоз балкон стол ли да изнеса, а, без такива мъки допълнителни) аз потъвах в спомените. В частност, спомена за Зигфрид Философ и НАТФИЗ… пардон, НАТФРИЗ, щото тогаз станах на шушулка студ и мраз от унижение (тогаз се още мислех за Ключова Значеща за обществото фигура) и все едно не в зала, а във фризер се намирал бях. Тогаз, брате, аз бях отишъл с пълното съзнание че съм родено за Величие актьорче и как, ама как много си вярвах, пращеше актьорство от ушите.
Как започна всичко, драгий читателю, още кат малък. Повтарях непрестанно револуционни стихове наляво-надясно, вживавайки се в див дух и с една крива сопа от клон (откраднах я от Западен парк), размахвах аз меч и мачках въздушните си врагове. Тогаз, непрестанно се аз, видиш ли, на Хаджи Димитър оприличавах, на глас висок и покъртителен рецитирах, че Жив е, и вярвах много в това. А, недай си Боже някой да тръгне да спори жив ли е, брате, тогаз целият квартал разбираше колко е жив, щото, видиш ли, виковете му храбри и мъжествени се дочуваха от София до самия Балкан (тоест, аз виках, де, ама нали, вживявах се, мислех, че Хаджи се казвам, та тъй се и представях тогаз). Един ден на вуйчо ми рецитирах и тъкмо да стигна до тежкото “пейте, робини” ме вуйчо прекъсна.
— Ти — вика той с топлия си бас — ще да станеш актьор, момчето ми! Бива си те, ясно произнасяш, светят ти очите! Жар и огън си!
Ех, ама как горд се почувствах тогава! Тъй де, не след дълго забравих за това (но Хаджи Димитра още го помня, бре, преговарям си го от време на време) и си живеех безпътно кротичкия животец дорде не станах на смътна по-зряла възраст. Отдавна уж трябваше нещо да е станало от мене, пък то — нищо или всичко, с какво ли не се занимавал бях само не и с едно единствено занимание! Та, реших аз, завета на моя вуйчо да изпълня и да явя се в НАТФИЗ-а да ставам истински актьор.
Важно — трябва да знаеш да рецитираш, да танцуваш, и да пееш. И може и да има още задължения на бъдещия Ромео, ама ще да съм ги забравил. Наумил си беше Зигфрида да танцува, брате, не какво ли не — а щедро хоро. Право. Мислех тогаз, че така ще да впечатля Обществото българообичащо, че сълзи ще се леят от очите. За рецитирането избрал си бях Шекспир, щото ми подшушна една приятелка че с туй ще да взема най-щедрите сълзи. За пеенето — а сега де? Едни силни ветрове погнали са ме тез дни… Позна ли що съм искал аз да пея, брате?
Ще ти дам още една секунда да помислиш си. Мисли задълбочено, мисли в краски страстни на сълзи (щото в сълзите се целех, видиш ли, разплача ли комисийката приели са ме)… да, точно така! На прав път си! Мисли тъжни струни на китара, мисли огньове, мисли таз нощна гоненица… а? Сети ли се?
Не Лили Иванова, не! Видиш ли мъж да пее Лили Иванова?
Е, да ама да. Луд неразбран аз си направил бях собствена някаква вариация на Ветровете, малко рок тъй да звучи, автентично да е, абе срам ме сега хваща само като си спомня. Ама на млад зелен можеш ли акъл да му набиеш у главу?!
Ясно се видяло веч, че Зигфрид Философа си пада по епика и драма.
Още от бебе.
Тъй де, да се не отплесваме, моля, никой да си не представя как бебето излита от майка си с “ееее” в стил Лили.
В деня на изпита, ако ще да го нарека тъй, бе един дъждовен и сив софийски ден. Всите хора се изпокрили в къщите, празни улички само чакаха ме да си репетирам песента. И чуха я, не се съмнявай, драгий читателю! Бе, пеех “Дъждовеее… гонят ме по улици празни… а бълхите се губят… без пощада в косата ми млада” Не! Ся туй си го измислих, аз не съм бил куче тогаз, заклевам се!
Пристъпих в стаята, или върви да го нарека мъничката сценичка — миришеше на дървено и артистично, сила се наля във вените ми, хъс запали пръстите ми, хорото тръпнеше на ходилата ми. Силен час бе този, братия, силен и могъщ!
Моят миг дойде. Още докато възправях се пред комисионе, се чудех що са всички други кандидати отвън тъй притеснени, едни нотки се гризяха, едни погледи стръвни се пущаха, пък аз весел (и съвсем от дъжда мокър) с бодра крачка влязох да завладявам. Ех, сълзи на очи, чакам само вас!
— Добър ден, аз се казвам Хаджи Зигфрид от Волфрамово и кандидатирам себе си за най-сладкия мед и най-застоялото вино дето днеска ще опитате!
Комисията се състоеше от трима честни възрастни колекционери на актьорство. Тъй де, преподаватели. Две от тях жени бяха, моята преценка бе че първо техните очици ще да се налеят с горещи сълзи. По една усмивка им дарих, брате, не питай каква! Мъжът в ляво критично ме изгледа, най-вероятно чудейки се на мокротията, с която си позволил бях да вляза. Или пък, преценявайки колко съм ази компетитивно Алфа мъжкарски настроен.
— От коя школа сте? — вежда вдигна мадам Великолепна с Готина Прическа.
Кво туй? Не чувал бях за таквиз школи и прочее.
— А, бре, завършил съм една много изящна гимназийка, тъй де, затуй ли ме питате?
Всите гледаха намръщено. А, ще видят те, Хаджи Димитра да не би да се е спрял пред враговете? Още по-нахъсах се ази.
Нема да ти описвам, брате, как се спогледаха двечките. Яд в мене кипна та преля, аз от всите школа най съм школувал в сърцето си! С туй намерение изправих си високо рошавата тиква, наперчих гръден кош, и щедро въздух всмуках.
— Ех, Донатело, ех, Микеланджело, ех Флоренция! Очите твои в мене с жар изпепеляват горещо всяка строфа, с огнени пръсти пиша аз на Медичите да ме прегърнат и разцелуват! Ах, каква болка прорязва гръдта ми — тука се понамръщих, за впечатление — ах, каква силна емоция!
Тримата ме слисано гледаха. О, да, моето изпълнение най-първо беше!
— Какво беше това, господин… Волфрам?
— Туй е Шекспир, започнах с рецитирането! — напъчих се аз.
Абе, нещо не беше кат хората. Туй изражение, брате, не беше на светло възхищение.
— Ъъъ!…
— Това не беше Шекспир! — заяви другата дама, с такваз ясна дикция че ще да е по сценична реч даскалица. Сценичните речи аз най-ги разбирам, а тя тука нещо ще да се е сценообъркала.
— О, ами да и не, това е мой авторски превод с допълнени краски за да правилно изразя високото страдание!
— Къде видя Донатело в Шекспир, момчето ми? — разсмя се дамата. Аз се нацупондрих.
— Е, как къде! Където е Жулиета, там е и Донатело, госпожа!
— Пробвай с нещо друго — тя се беше широко разхилила.
— Добре. — понаместих един-два мокри кичури от косата си, гърло прочистих — ех, Жулиета! Кажи, Ромео (тук си изтъних гласеца, та да е по-женствен), Абе, Жулиета бе, слез бе, момиче? Я се разкарай, пръч такъв, Ромео! Ако па за една жена не можеш да се качиш! Що са мъж си, а?!
Студени погледи. Нещо не трепнат пред Дулсинея (абе тогаз не знаех ази че и Дулсинея се не намира при Шекспир, право да ти кажа, драгий читателю, що па не? Те и до днес ми звучат като да са от един и също град, простено да ми е недоумението, нали? Нали!!?)
— Ще премина към пеенето, или искате да видите първо танца?
Те се спогледаха.
— Това, което ни представихте, е абсолютно несериозно. Моля да не ни губите времето повече! Не ви допускаме до Втори кръг — излая най-накрая мъж. Ех, бре, че са сериозни и те! Примигах, на свой ред напълно слисан.
— Ама вий не разбирате от изкуство! — сопнах се, и излязох, ядосан, като постарах се пламенно да затръшна вратата. Другите кандидатстващи ме зяпаха.
— А, мани, те тия са пълни некадърници! — заявих — аз им давам най-силната Жулиета, най-нескопосания тъп мъж Ромео, па те, кво? Зяпат, две не виждат! Толкоз ги шашнах, че лично ще ми се обадят после да ми кажат, че съм приет! И вий знаете ли кво ще кажа аз, а? Ще кажа — приет съм, ДА! То сигур не можахте да ме забравите с моята великолепна интерпретация на актьорство! То, ако Ромео не ще да се качи горе при Жулиета, къв смисъл има любовта им, къв смисъл има света, а? И Микеланджело даже за тях е построил Сикстинската капела! Ах, да ви и вас нищо не разбиращите!
Една мацка се разсмя. Сетне втора, след малко всите се смееха. Мигах, мигах, и сетне разбрах. Току-що бяха изпуснали най-добрия си комедиец!
Разсмях се и ази.
— Пич, само да ти кажа, че Сикстинската капела символизира Бог и Адам, а не Ромео и Жулиета — вметна един сериозен наглед Омега мъжкар.
— Ти па отде знайш туй, а? Само част от тая красота е Адам и Бог! Пък и, туй са само канончета, мойто момче, да знайш от мен! С празно око трябва да се гледат! — отвърнах.
Всите се все още смееха.
— Вий, бебчета мои, има още много да учите! Отивам да записвам Философия. Там поне ме уважават, а! Уважение, да си го имаме, па да го не изхвърляме! Нали!
— Абе, тоя е луд — прошушнаха си две приятелки.
— И чува! Луд да си е най-добре, инак с туй сериозното, мадами, нема спиране! От сериозен най-сериозен после сериозно ще си тръгнал от сериозний животу! Отивам да си рисувам, че да си изкарам гнева! Аамаха!
И тъй напуснах аз. Сетне дълго ходех по улиците празни на София и пеех за дъждовете и Микеланджело. Естествено беше, даже повече от най-натурално, да ме не бяха приели у НАТФИЗА-а, ха, приели, дори не бях минал на втори кръг, па то, братия, имало и трети. И да, бях един смразен от възмущенство. Ама пак, научих, братия, нещо тогава. Научих, че не ставам за преводач, което пък да продължа ме накара та то ден днешен превеждам Шекспир на Зигфридски (споделено само с жената)… И както казва Миг — “намиг”!
———
Послепослание (ПП)
Дъждове, гонят ме през улици празни
А бълхите се губят, без пощада в косата ми млада!
Ееее, ееехе!
Този ден е мощна метъл китара,
Сбогом, НАТФИЗ странен, папкай попара
Горд, оттеглям се ази, гладен дакел пред котка…
Не, Зигфрид, по-добре спри тук. Непозволено е подобно несериозненство! (казала съвестта ми и съм я ударил, с чест продължавайки да пея).
© Зигфрид В. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хихи Смути, радваш мее! Няма закъснения тука, всеки е навреме, както бях написал и по-долу 😊 Благодаря ти за милите думи! 😉❤️
-
Значи пробвай, от тия модерните, че да ти се развихри и пърформънса и концепцията, че и стайлинга 😁😂 И с малко закъснение, ама винаги съм на линия. Зареждаш човече, няма как 😁
-
Смути 😍 хахха разсмя ме как много ако знаеш 😆🤣😆 балет - как може да съм пропуснал?! Сигурно само за там съм бил!! 🤣🤣 Благодаря ти, че си тук и че коментира! 😊
-
Хах, мале, мале, Зиги - уникат
Голям смях се смях. Ама те кат' не разбират от изкуВство и интерпретация, губят. Модерното изкуство хич не го смилат някои особи
Замисли ме, в някой балет не си ли кандидатствал, че то с тия танци, само на хора ли те избива? -
Благодаря ти, Миночка 🥰, за страхотния коментар! Твоят коментар пък усмихна мен… и ме засрами! Радвам ти се! Много! 😊
-
Зиги, както винаги изпъстрено с много фин хумор и изрази, които определено водят до усмивка.Много леко и приятно усещане, за истински и непринуден талант.Винаги ми е приятно, когато видя нова публикация, защото знам, че ще ми достави удоволствие!Поздрав!
-
Иви 😍, ама нямаш представа колко значи тази твоя шестица за мен, Талантливке! Трогнат съм и засрамен! И освен това, се радвам, че съм те разсмял! Благодаря ти от сърце!!
-
Зиги! Зиги! Зиги! Нямам думи, приятелю мой!🤣🤣🤣
Такъв Талант си, загубата за българското кино е очеизвадна!
Не спирай, приятелче! Още продължавам да се хиля! И ще се връщам тук със сигурност!
От мен- 6+!
Браво!!! -
Венета 🥰😊 благодаря ти много за този страхотен коментар!! Радвам се, че ти е харесало!
-
Много различно от всичко, което съм чела от жанра! Самоиронията е изключителна - не убийствена, не, пречистваща, въздигаща по човешки е. Много ми хареса!
-
Блу 🥰 радвам се на усмихнатото емоджи! Благодаря ти!
-
-
Деа 😍 много се радвам, че ти е станало весело! Аз пък винаги се радвам да видя ухиления слънчоглед тук 😊 Поздрави и на теб!
Стойчо, благодаря ти! Твоето присъствие тук много ме радва! 😊😊 Поздрави, приятелю! -
Когато ни свършат думите : идва истината!
Специални поздрави,Зигфрид!🤣 -
Винаги ми интересно (И весело) да прочета нещо от теб Поздрави!
-
Жени 🥰 ам че да, кротък животец си живуркам ази 🤣🤣 Радвам се на посещението ти! 😊
-
"и си живеех безпътно кротичкия животец "))
-
🤣🤣🤣
-
Квазаре, хехе благодаря ти! 😊😊
Гедеоне 🤣🤣🤣
Леле как ме разсмяхте хорааа 🤣🤣 -
Е, то това е много важно качество! 😆 абе, пичага си, айде не супер добър, но добър пичага 😊 🤣🤣
-
Ейй Квазаре ама иде ми да те прегърна! Благодаря ти, човече, за милите думи. Аз рядко приемам лично каквото и да е, пък теб те знам че си супер добър и искрен човек и никога няма да се усъмня в нещо или да се нацупя 😆 Хихи много ме зарадваха думите ти, да знайш!! И ти бъди жив и здрав!
-
Роси 😍 благодаря ти! Не знам дали е загуба, ама ти си мила и страхотна! 😊
Краси 🥰 “подвижна лудница” 🤣🤣🤣 разсмя ме! Е, сега, може пък и да съм го открил (туй задето не ставам) ама аз добре се правя че го няма! 🤣 Шегата настрана, не ставам за всичко ама съм пробвал какво ли не, важното е забавно да е, стремя се да ценя дара, наречен живот, с всите си сили 😊😊
Благодаря ви, дами, прегръдка! ❤️ -
Правилно са те посекли - там отиват да стават за каквото не стават, а ти си си подвижна лудница, Зигфрид, отива ти Stand-up comedy! ... е, така е - за всичко ставам, само за едно не ставам и те това трябва да правя... хубаво, че ти не си го открил до сега, че откриеш ли го и Отело (съмнението) ще те преследва навсякъде Свежоо!
-
🤣🤣 Зиги, наистина си е голяма загуба за българското кино. Прав е бил вуйчо ти! Жар и огън си! Поздравявам те, приятелю! Страхотен си! 🙂🙂
-
Каролин 🥰 разсмя меее ей тъй преди сън 🤣🤣 Радвам се на посещението ти! 😊
-
Хаха. Пощенска кутия за приказки, само това ще ти кажа. 🤣😁
-
Ооо, напиши, напиши, Гедеоне, нямам търпение! 😆😍 Ама ти нали знаеш че аз съм си Цветенце, най Цветно 🤣🤣🌸
ПП. Тъй като аз съм обикновен човек и спя в 0 часа, ще го прочета утре сутринта 🤣 -
Скити 🥰, Хехех запис на това “изпълнение” нямам 🤣🤣, може би по-добре?! 🤣
Благодаря ти за милите думи! 🌸 -
Зиги, невероятен си! Напълни ми душата! Ама защо си пуснал само текста? Дай да чуем цялото изпълнение, представям си 🎸 китарата колко е яка Супер си, философе
-
Благодаря ти, Иринка! 🥰 Засрамваш ме!! Безкрайно си мила! 😊😊
И ме разсмя “Щял си да ги спукаш тез недоноси. От какво, не е важно” 🤣🤣 - реплика на деня 🤣 -
Представих си те в стил Камен Донев.
Да в него е бил ключът! Щял си да ги спукаш тез недоноси. От какво, не е важно! 🤣
Имаш страхотен заряд, Зиги. И моето искрено възхищение също. Напълно заслужени са ти овациите! -
Иринка 😍 ама знаех си аз, че с хорото щяха да ме вземат! 🤣🤣 В хорото ще да е бил ключа! 🤣 Благодаря ти! Коментара ти ме ухили! 😊
-
Ееееее, не, човече!!! Безспорен си!
Как не изигра ТУЙ пусто хоро, че хептен да припадна от смях 🤣🤣🤣
Много се надявах на втори шанс, много!🤭 -
О, Зигфрид,.. разбира се че не...човек не може да реализира всичките си мечти,.. някъде успява , и вече не е мечта,.. другаде не успява ,.. тогава заменя мечтата с друга...
-
🤣🤣🤣
-
Търсещи сродни души "ти склони глава на моето рамо, не говори... Звезда ми сложиии..."
-
Пепи, не забеляза ли че тук са се събрали лаици, ближат си раните и плямпат, че гроздето е кисело
-
Плам, еее, язък! Нищо, важното е че помниш погледа 🤣
Пепи 🤣🤣, недей ни, ние сме подземни мишки 🤣 мисълта щом тече, значи всичко е наред хехе
Петър, няма закъснение с коментарите, тук всеки е навреме! 😊 Иначе, да не ти става тъжно, бре, то туй не беше мечта, а заигравка със света, аз не се вземам дотолкова на сериозно, че да се натъжа, че някое от пробванията ми затуй или за онуй не са се реализирали. Силно се надявам да не ти е звучало тъжно 😅😅
Прегръдки, сладурковци! Благодаря и на хората, добавили в “Любими” -
Пак закъснях с коментара си,.. ама аз съм като Големанов, първо службата,... и смешно и тъжно бих казал,.. смешно представено,.. но тъжно когато не реализираш мечти ''комедиец''например....
-
Направо ме е срам, че съм тука. По БеЛ бях освободена да пиша теми, щото като почнех да говоря, мисълта ми течеше катто на гедеон фантасмагориите. Имах златни медали от НХС за театър и рецитация. Ужаст... (Оплаквам се)
-
Зиги, билетчето потъна в някакво кошче в осемдесетте на миналия век, ама си пазя все още изумения поглед на преподавателката ... за ориентир - изглеждаше така - 👀
-
О, забравих да отговоря на Плам. Пламене, страхотен си, човече, само това ще ти кажа. Случайно да пазиш това трамвайно билетче? Сигурно не, но какво ли не бих дал да го скивна 🤣🤣
-
Младене, много ти благодаря, приятелю, за тези думи! Знаеш, че много ценя мнението ти и се радвам, че мислиш така за мен! 😊
😍 Бистре, да! Ами какво да се прави, в на млад зелен главата трудно можеш да му налееш акъл. В интерес на истината, бях известен за тая история с връзките предварително, ама си рекох - кво пък, то аз съм същински Актьор нищо друго не ми трябва 🤣🤣 все пак, невинен и наивен до последно хаха
Светлана 🥰 много се радвам на смеещите се емотикони! Благодаря ти!
Силвенце 😍 безкрайно си мила, изчервих сее 😊 Нямам думи от страхотния ти коментар, но може би си права, всеки случай така или иначе обичам твърде много неща та да се отдам на само едно.
Странична бележка: мили приятели, направи ми впечатление че си мислите че ставам за актьорче, но аз само съм ироничен със себе си. Не помня добре текст наизуст (освен Жив е той, Жив е), всеки случай 🤣🤣
Леле, написах цял нов разказ от отговори на коментари. Прегръщам ви!! -
Страхотен си, както винаги! Не се побираш само в актьорството, Зигфрид. Ти си приключенец, откривател, творец, как можеш да бъдеш затворен само в едно направление, като стъклата му ще се напукат, я от смях, я от ветровете на мислите и усещанията ти, но най вече от вибрациите на индивидуализма ти. Така че: тъдън🌬🍃🍃🍃... Ветрове - ее! И напред!
-
Да, определено са загубили. 🤣🤣🤣🤣🤣
-
Хахаха, ама вярно ли та изпита си се изтъпанил с авторски прочит на Шекспир (*бележка, там се влиза с връзки и предварително заучена рецитация при някой от "светилата" там, иначе нямаш шанс).
Мога тотално да си представя нещата, че и ний сме имали вземане-даване с храма на Мелпомена (*то от глупост моето).
Як разказ. А за влизането във философията ще има ли? -
А може би причината да пишеш така добре, Зигфрид, се корени в това, че си бил отхвърлен. И си станал истински артист. А не като онези - фалшивите с диплома! Поздравление за перото!
-
Зиги, аз пък помня как получих шестица по Теория на вероятностите, като написах отговора на едно трамвайно билетче
-
Плам, няма нищо по-забавно от една сочна двойка по какво е искал да каже авторът 🤣🤣 за сметка на това обаче, помня как веднъж имах една огромна шестица по философия, бе толкова голяма че заемаше целия лист на гърба на есето което бях написал по не помня каква тема 🤣🤣🤣
-
Зиги, по литература винаги имах слаба оценка, защото към текста на автора задължително имаше въпрос - 'Какво е искал да каже авторът' , след което трябваше да се наизусти върховата литературна критика - " Авторът показва ... , клейми ..., възхвалява ... ,' и ако не го знаеш - гориш за несъответствие с правата вяра ... 🙄
-
Пламене, хехе, прав си! 😊 Ами дори да бях влязъл сигурно щях бързо да изляза предвид че щеше да ме подразни цензурата над Философската ми мисъл 🤣🤣
Вики 🥰 благодаря ти, мила си! Радвам се на усмивките ти 😊🌻 -
Рядкост са талантите, а още по-рядко се срещат истински ценители Загубата е била за тях, да знаеш!
-
Зиги, ударил си шестица от тотото като не са те взели в тази школа за форматиране, обожавам самородните авторски скечове на комиците 🧡
-
Пепиии 😍 разсмя меее 🤣🤣 току виж съм го направил, не ми пускай мухи в главата че там толкоз много има та за мисли няма място! 🤣😅
-
Сигурна съм, че чичо ти е бил прав. За това съвсем сериозно ще ти дам акъл като една твоя бъдеща абоПатка: направи си канал в тубата и си рецитирай тия нестихове, а аз обещавам да те лайквам
-
❤️🌸❤️😊
-
♡♡♡
-
Руми 🥰 много се радвам, че си прочела и съм те усмихнал! Благодаря ти за милите думи, усмихна ме!
-
😀😀😀 Изразяваш се много интересно, разказваш увлекателно, пораждаш усмивки... Прочетох с удоволствие!
Сърдечно те поздравявам! -
Акеми 🥰 Цар Лъв! Иде ми да кажа Цар Чихуахуа предвид размерите, но ще се въздържа… 🤣🤣 Радвам се да те видя тук!
-
" Току-що бяха изпуснали най-добрия си комедиец! " Самата истина, Зиги ! Щом трябва да разсмиваш хората си истински цар.🤣🤣😉
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
