28 feb 2008, 20:45

Ах, колко те обичам...

  Prosa » Otros
2K 0 3
1 мин за четене

Аз съм момичето, което носи голямата тъга.

Аз съм тази, която проклина те в нощта.

Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.

Знам, че за теб съм само позната.

Знам, че моята дума за тебе нищо не означава.

Обичал ли си от цялата душа?

Обичал ли си... боляло ли ти е от любовта?!

Ах, момче, разбираш ли?... Ти си се настанил в моите мисли и мечти.

Ах, момче, разбери - обичам те! И от това толкова много ме боли!!!...

Дали някой ден до тебе ще застана и в очите ще ти отправя покана?!

Дали някой ден ще ме забележиш ти или ще остана момичето, което постоянно те следи.

Болката от любовта постояно ме съдира.

Болката в мен ужасно ме съсипва.

Всеки ден за мене е нещастен.

Всеки миг е още по-ужасен.

Сърцето ми се къса, душата ме боли, разбра ли - ти си този, заради когото толкова ме боли!

Обещавам, някой ден до тебе ще застана.

Някой ден ще сме само двама!

Някой ден ще разбереш, че има момиче, което те обича и постояно ще ти се врича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...