Feb 28, 2008, 8:45 PM

Ах, колко те обичам...

  Prose » Others
2K 0 3
1 min reading

Аз съм момичето, което носи голямата тъга.

Аз съм тази, която проклина те в нощта.

Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.

Знам, че за теб съм само позната.

Знам, че моята дума за тебе нищо не означава.

Обичал ли си от цялата душа?

Обичал ли си... боляло ли ти е от любовта?!

Ах, момче, разбираш ли?... Ти си се настанил в моите мисли и мечти.

Ах, момче, разбери - обичам те! И от това толкова много ме боли!!!...

Дали някой ден до тебе ще застана и в очите ще ти отправя покана?!

Дали някой ден ще ме забележиш ти или ще остана момичето, което постоянно те следи.

Болката от любовта постояно ме съдира.

Болката в мен ужасно ме съсипва.

Всеки ден за мене е нещастен.

Всеки миг е още по-ужасен.

Сърцето ми се къса, душата ме боли, разбра ли - ти си този, заради когото толкова ме боли!

Обещавам, някой ден до тебе ще застана.

Някой ден ще сме само двама!

Някой ден ще разбереш, че има момиче, което те обича и постояно ще ти се врича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...