Ах, колко те обичам...
Аз съм момичето, което носи голямата тъга.
Аз съм тази, която проклина те в нощта.
Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.
Знам, че за теб съм само позната.
Знам, че моята дума за тебе нищо не означава.
Обичал ли си от цялата душа?
Обичал ли си... боляло ли ти е от любовта?!
Ах, момче, разбираш ли?... Ти си се настанил в моите мисли и мечти.
Ах, момче, разбери - обичам те! И от това толкова много ме боли!!!...
Дали някой ден до тебе ще застана и в очите ще ти отправя покана?!
Дали някой ден ще ме забележиш ти или ще остана момичето, което постоянно те следи.
Болката от любовта постояно ме съдира.
Болката в мен ужасно ме съсипва.
Всеки ден за мене е нещастен.
Всеки миг е още по-ужасен.
Сърцето ми се къса, душата ме боли, разбра ли - ти си този, заради когото толкова ме боли!
Обещавам, някой ден до тебе ще застана.
Някой ден ще сме само двама!
Някой ден ще разбереш, че има момиче, което те обича и постояно ще ти се врича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
Браво браво :}}
