х    х    х

          Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:

          – Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...

          Той слуша и попива.

          След няколко дни се прибирам от работа, а той ме посреща радостен, прегръща ме и казва:

          – Мамо, много си хубава, много си зеленичка!

           х    х    х

          Вкъщи сме. По екрана на телевизора върви "Дамата с камелиите". Боян чете вестник и поглежда от време на време и към филма. Аз сортирам прани дрехи и ги преглеждам дали някои нямат нужда от зашиване тук-там. Светла си играе – куклите на едната табуретка, дрешките им на другата; облича, съблича... шета наоколо...

           По едно време Маргарита Готие – главната героиня, в опита си да отпрати нежелан гост, който настоятелно се опитва да влезе в дома ѝ, произнася: "Върви на улица... да видиш как жена ти ти слага рога!".

          Ние си мислим, че Светлето не слуша, но тя внезапно застава пред мен и пита7

          – Мамо, как се слагат рога?

          В желанието си да избегна отговора, ѝ казвам:

          – Не знам.

          Тогава тя застава пред баща си:

          – Тати, как се слагат рога?

          – Той също се измъква:

          – Не знам.

          Тя пак е пред мен:

          – Мамо, моля те, кажи ми как се слагат рога?

          Стана ми забавно и ѝ казвам:

          – Татко ти трябва да знае. Нали чу, че на мъжете им слагат рога.

          Тя пак е пред баща си:

          – Хайде, тати, кажи ми как се слагат рога!

          – О, дете, остави ме на мира. Майка ти ще ти обясни – вечното измъкване на бащите.

          Тя не отстъпва и отново е пред мен:

          – Мамо, моля те, сложи рога на тати да видя как става!

          Следва дружен смях и обиденото, и неразбиращо изражение на детето.

          Колко сме лоши понякога възрастните!