Ах, тези деца!
х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дни се прибирам от работа, а той ме посреща радостен, прегръща ме и казва:
– Мамо, много си хубава, много си зеленичка!
х х х
Вкъщи сме. По екрана на телевизора върви "Дамата с камелиите". Боян чете вестник и поглежда от време на време и към филма. Аз сортирам прани дрехи и ги преглеждам дали някои нямат нужда от зашиване тук-там. Светла си играе – куклите на едната табуретка, дрешките им на другата; облича, съблича... шета наоколо...
По едно време Маргарита Готие – главната героиня, в опита си да отпрати нежелан гост, който настоятелно се опитва да влезе в дома ѝ, произнася: "Върви на улица... да видиш как жена ти ти слага рога!".
Ние си мислим, че Светлето не слуша, но тя внезапно застава пред мен и пита7
– Мамо, как се слагат рога?
В желанието си да избегна отговора, ѝ казвам:
– Не знам.
Тогава тя застава пред баща си:
– Тати, как се слагат рога?
– Той също се измъква:
– Не знам.
Тя пак е пред мен:
– Мамо, моля те, кажи ми как се слагат рога?
Стана ми забавно и ѝ казвам:
– Татко ти трябва да знае. Нали чу, че на мъжете им слагат рога.
Тя пак е пред баща си:
– Хайде, тати, кажи ми как се слагат рога!
– О, дете, остави ме на мира. Майка ти ще ти обясни – вечното измъкване на бащите.
Тя не отстъпва и отново е пред мен:
– Мамо, моля те, сложи рога на тати да видя как става!
Следва дружен смях и обиденото, и неразбиращо изражение на детето.
Колко сме лоши понякога възрастните!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
