Ако искаш да потънеш някъде...
Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознатото вече ще придобие някаква форма, която ще опознаеш... Опознай живота такъв, какъвто е... без онези правила, изградени от ума, без глупавите рамки на външния свят, а само от чистата субстанция на твоето сърце, защото то е великият учител, който обяснява необяснимото.
И ако отново не намираш смисъл, остави той да те открие...
Ако почувстваш празнота или самота, остави я...
Понякога отговорите са повтарящи се въпроси, затова спри да ги търсиш!
Нужно е само да се заслушаш в тишината и да спреш да мислиш...
Ако искаш да потънеш някъде... да, направи го, но не къде да е, а в твоето сърце.
© Бен Ар Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поклон!Въздейства ми силно..
-
"Нужно е само да се заслушаш в тишината и да спреш да мислиш..."
Така е! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
красиво пишеш, Бен Ар...с обич за теб...