12.11.2008 г., 20:34

Ако искаш да потънеш някъде...

1.1K 0 3

         Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш  да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да  се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.

На онзи бряг, където непознатото вече ще придобие някаква форма, която ще опознаеш... Опознай живота такъв, какъвто е... без онези правила, изградени от ума, без глупавите рамки на външния свят, а само от чистата субстанция на твоето сърце, защото то е великият учител, който обяснява необяснимото.

      И ако отново не намираш смисъл, остави той да те открие...

      Ако почувстваш празнота или самота, остави я...

      Понякога отговорите са повтарящи се въпроси, затова спри да ги търсиш!

      Нужно е само да се заслушаш в тишината и да спреш да мислиш...

      Ако искаш да потънеш някъде... да, направи го, но не къде да е, а в твоето сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...