27 oct 2010, 13:35

Amor, amor

  Prosa » Otros
1.1K 0 0
4 мин за четене

Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво. 

Сигурно даже се виждат звездите.


Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.


Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това.


* * *


Играем на изтърканото "Истина или риск". Или в нашия случай - само истина. Оправдание да си задаваме несвързани въпроси.


- Добре, добре, твой ред да питаш. Истина.

- Би ли изневерила на себе си само за да спасиш любовта си?


Що за въпрос? Ехоо!! Да съм глупаво влюбена ми е в природата..


- Ммм... Зависи. Зависи доколко обичам човека.

- Това е лошо, нали знаеш.


О. О. Добре. Промяна в интонацията. Какво, по дяволите, става?


- Мхм.

- За да поиска нещо такова, значи не те обича истински.

- Знам. Вероятно. Ама нали се сещаш, лесно се привързвам.

- Да. - пауза. Кратка пауза, после поемане на дъх. - Трябва да се пазиш повече.


Той е загрижен. И в момента, в който го осъзнах, всичко в мен подскочи като в нискобюджетен бразилски сапунен сериал.


- Загрижен ли си?

- Естествено. - направо звучеше обиден. - Не бих го позволил.


Засмях се.


- Какво, ще го натупаш ли?

- Е... както ми дойде.


Не мога да повярвам, че докато обсъждаме въображаемото ми коравосърдечно гадже, ти стана загрижен. В друга ситуация, например не по телефона, ако не бяхме толкова добри приятели и ако не бях слушала достатъчно за поредната, която преследваш - е, тогава може би щеше да звучи мило.


- Аха. Ъм... Благодаря. 


Една минута мълчание, за да изчезне тъпото изчервяване, и бог да поживи учените, че още не са измислили евтин видеотелефон.


* * *


Ммм... Обичам петък вечер на телефона с теб. Дори май заобичах глупавата игра.


Бих заобичала всичко, което изважда от теб думи, каращи ме да се изчервявам - без да се налага да те следя, напивам или да изтръгвам насила информацията.


Не че някога ще ти го кажа.


* * *


Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво - луна, звезди, свеж нощен въздух, лек полъхващ вятър. 

Романтика.


Обаче, хей. Говоря по телефона с теб. С теб.


На кого му пука за тъпите звезди?



I just know what I'm feeling

And it's all because of you

They call it love


 

Amor, amor.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меланхолия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...