27.10.2010 г., 13:35

Amor, amor

1.1K 0 0
4 мин за четене

Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво. 

Сигурно даже се виждат звездите.


Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.


Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това.


* * *


Играем на изтърканото "Истина или риск". Или в нашия случай - само истина. Оправдание да си задаваме несвързани въпроси.


- Добре, добре, твой ред да питаш. Истина.

- Би ли изневерила на себе си само за да спасиш любовта си?


Що за въпрос? Ехоо!! Да съм глупаво влюбена ми е в природата..


- Ммм... Зависи. Зависи доколко обичам човека.

- Това е лошо, нали знаеш.


О. О. Добре. Промяна в интонацията. Какво, по дяволите, става?


- Мхм.

- За да поиска нещо такова, значи не те обича истински.

- Знам. Вероятно. Ама нали се сещаш, лесно се привързвам.

- Да. - пауза. Кратка пауза, после поемане на дъх. - Трябва да се пазиш повече.


Той е загрижен. И в момента, в който го осъзнах, всичко в мен подскочи като в нискобюджетен бразилски сапунен сериал.


- Загрижен ли си?

- Естествено. - направо звучеше обиден. - Не бих го позволил.


Засмях се.


- Какво, ще го натупаш ли?

- Е... както ми дойде.


Не мога да повярвам, че докато обсъждаме въображаемото ми коравосърдечно гадже, ти стана загрижен. В друга ситуация, например не по телефона, ако не бяхме толкова добри приятели и ако не бях слушала достатъчно за поредната, която преследваш - е, тогава може би щеше да звучи мило.


- Аха. Ъм... Благодаря. 


Една минута мълчание, за да изчезне тъпото изчервяване, и бог да поживи учените, че още не са измислили евтин видеотелефон.


* * *


Ммм... Обичам петък вечер на телефона с теб. Дори май заобичах глупавата игра.


Бих заобичала всичко, което изважда от теб думи, каращи ме да се изчервявам - без да се налага да те следя, напивам или да изтръгвам насила информацията.


Не че някога ще ти го кажа.


* * *


Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво - луна, звезди, свеж нощен въздух, лек полъхващ вятър. 

Романтика.


Обаче, хей. Говоря по телефона с теб. С теб.


На кого му пука за тъпите звезди?



I just know what I'm feeling

And it's all because of you

They call it love


 

Amor, amor.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меланхолия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...