Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво.
Сигурно даже се виждат звездите.
Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.
Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това.
* * *
Играем на изтърканото "Истина или риск". Или в нашия случай - само истина. Оправдание да си задаваме несвързани въпроси.
- Добре, добре, твой ред да питаш. Истина.
- Би ли изневерила на себе си само за да спасиш любовта си?
Що за въпрос? Ехоо!! Да съм глупаво влюбена ми е в природата..
- Ммм... Зависи. Зависи доколко обичам човека.
- Това е лошо, нали знаеш.
О. О. Добре. Промяна в интонацията. Какво, по дяволите, става?
- Мхм.
- За да поиска нещо такова, значи не те обича истински.
- Знам. Вероятно. Ама нали се сещаш, лесно се привързвам.
- Да. - пауза. Кратка пауза, после поемане на дъх. - Трябва да се пазиш повече.
Той е загрижен. И в момента, в който го осъзнах, всичко в мен подскочи като в нискобюджетен бразилски сапунен сериал.
- Загрижен ли си?
- Естествено. - направо звучеше обиден. - Не бих го позволил.
Засмях се.
- Какво, ще го натупаш ли?
- Е... както ми дойде.
Не мога да повярвам, че докато обсъждаме въображаемото ми коравосърдечно гадже, ти стана загрижен. В друга ситуация, например не по телефона, ако не бяхме толкова добри приятели и ако не бях слушала достатъчно за поредната, която преследваш - е, тогава може би щеше да звучи мило.
- Аха. Ъм... Благодаря.
Една минута мълчание, за да изчезне тъпото изчервяване, и бог да поживи учените, че още не са измислили евтин видеотелефон.
* * *
Ммм... Обичам петък вечер на телефона с теб. Дори май заобичах глупавата игра.
Бих заобичала всичко, което изважда от теб думи, каращи ме да се изчервявам - без да се налага да те следя, напивам или да изтръгвам насила информацията.
Не че някога ще ти го кажа.
* * *
Вечер е.
Обзалагам се, че е много красиво - луна, звезди, свеж нощен въздух, лек полъхващ вятър.
Романтика.
Обаче, хей. Говоря по телефона с теб. С теб.
На кого му пука за тъпите звезди?
I just know what I'm feeling
And it's all because of you
They call it love
Amor, amor.
© Меланхолия Все права защищены