Oct 27, 2010, 1:35 PM

Amor, amor 

  Prose » Others
762 0 0
9 мин reading

Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво. 

Сигурно даже се виждат звездите.


Естествено, няма как да знам. Излегнала съм се с грип и плюшена мечка на леглото, и, хилейки се като идиот... говоря с часове по телефона. С теб.


Кълна се, живяла съм с години, само за да мога да правя това.


* * *


Играем на изтърканото "Истина или риск". Или в нашия случай - само истина. Оправдание да си задаваме несвързани въпроси.


- Добре, добре, твой ред да питаш. Истина.

- Би ли изневерила на себе си само за да спасиш любовта си?


Що за въпрос? Ехоо!! Да съм глупаво влюбена ми е в природата..


- Ммм... Зависи. Зависи доколко обичам човека.

- Това е лошо, нали знаеш.


О. О. Добре. Промяна в интонацията. Какво, по дяволите, става?


- Мхм.

- За да поиска нещо такова, значи не те обича истински.

- Знам. Вероятно. Ама нали се сещаш, лесно се привързвам.

- Да. - пауза. Кратка пауза, после поемане на дъх. - Трябва да се пазиш повече.


Той е загрижен. И в момента, в който го осъзнах, всичко в мен подскочи като в нискобюджетен бразилски сапунен сериал.


- Загрижен ли си?

- Естествено. - направо звучеше обиден. - Не бих го позволил.


Засмях се.


- Какво, ще го натупаш ли?

- Е... както ми дойде.


Не мога да повярвам, че докато обсъждаме въображаемото ми коравосърдечно гадже, ти стана загрижен. В друга ситуация, например не по телефона, ако не бяхме толкова добри приятели и ако не бях слушала достатъчно за поредната, която преследваш - е, тогава може би щеше да звучи мило.


- Аха. Ъм... Благодаря. 


Една минута мълчание, за да изчезне тъпото изчервяване, и бог да поживи учените, че още не са измислили евтин видеотелефон.


* * *


Ммм... Обичам петък вечер на телефона с теб. Дори май заобичах глупавата игра.


Бих заобичала всичко, което изважда от теб думи, каращи ме да се изчервявам - без да се налага да те следя, напивам или да изтръгвам насила информацията.


Не че някога ще ти го кажа.


* * *


Вечер е.

Обзалагам се, че е много красиво - луна, звезди, свеж нощен въздух, лек полъхващ вятър. 

Романтика.


Обаче, хей. Говоря по телефона с теб. С теб.


На кого му пука за тъпите звезди?



I just know what I'm feeling

And it's all because of you

They call it love


 

Amor, amor.

© Меланхолия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??