ІІI
О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!
Твоят краснодарски диван определено е по-шик, когато сто килограмовият делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!
Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...
Ама този азорец никак не си поплюва, нали ? Още непрочел мейла ти и отново прелетя океани и морета! Да не би да има някакви скрити крилца на гръбчето си?Я, моля те, се обърни сега към него и прегледай телцето му основно, сантиметър по сантиметър...Е, по-внимателно де! Да не се убодеш на... някое перце!
Забелязала ли си колко е лесно да бъдеш нещастна, Петкана? Напомня на слизането по стръмен склон. Толкова много хора и събития /и задължения, ах,тези задължения!/ те теглят надолу и ти все повече ускоряваш ход... Нищо не можеш да направиш /ох, животът е толкова несправедлив с мен!/, само да се търкаляш към дъното като снежна топка.
Но посмей само да опиташ обратното! Да вдигнеш очи и да смениш посоката! Толкова солена пот ще ти струва, че свят ще ти се завие !
Не зная кой е измислил съществителното „щастие” .За даскалица Пена щастието е глагол.Да, тя прекрасно знае какво пише в учебника по граматика, затова не исказва мислите си пред всеки. Омръзна и да я смятат за малко... На теб обаче се показва още веднъж, само за да се усмихне и да ти каже:
- Това ти е поправителният изпит, момиче. Есенна сесия. Провалиш ли я, губиш цялата година! Можеш да стиснеш очи и да избягаш от поредния урок , или да поемеш дълбоко дъх, да стиснеш юмруци и ...да тръгнеш по баира до рамото на Антонио!
Изборът си е твой!
%
Какво общо имам аз с всичко това? Не съм виждала нито теб, нито него!
Между другото, ти видя ли снощи дали има крилца на гръбчето му?/хе, хе/
И аз благодаря на Бог, че ви има ! Не искам и да си помисля как бих живяла през изминалите месеци, ако не бяхте вие!
Баба ми навремето все повтаряше: ”Направи добро и го хвърли в морето, то ще те намери!” Ти ми направи добро и го хвърли в ...интернета! Модерни времена, но вселенските закони едва ли са се променили много! Може би затова те намери това ...стокилограмово добро
Сега вие нямате нужда от мен и моите дълги писма, момиче! Скрийте се някъде от всичко и от всички!
И аз ви изпращам от тук своя тънък, светъл лъч любов и една голяма молба: да ми разрешите да използувам кореспонденцията между Светочка и мен и снимките на Антонио от неговите вълшебни Азорски острови!
ИСКАМ ДА НАПИША КНИГА!
Ще я посветя на Светочка, на теб, на мен, на Антонио и на всички наши СРОДНИ ДУШИ, пръснати по цялата вселена! На рошавите магарешките бодилчета , които все още никнат тум там сред красиво оформените алеи с рози.
%
Благодаря ти! От цялото си сърце ти благодаря! На Антонио също изпращам цял кош благодарствени прегръдки и целувки!
Можеш да го ревнуваш от мен колкото си искаш! Щом смяташ, че имаш време за губене, давай!
%
Чакай малко, бе момиче!
Как мога да ти кажа как завършва книгата? Че аз още не съм я започнала!
Нали знаеш, че съм беден пролетарий! Трябва да работя, защото съм редови индивид от петата раса и за да оцелея, освен въздух ми трябва хляб и покрив над главата! Затова всичко, което пиша, е едно такова задъхано, накъсано...
Сега мога да ти кажа само, че и тази книжка ще бъде малка, като стихосбирките и романа, /Йордана тук няма време да пише много страници!/и ще се чете на един дъх. И много от тези, които я прочетат , ще си кажат:”Охо! Това е нищо! Аз ако седна, какви неща ще напиша само!” Най-хубавото е, че някои от тези, които четоха до сега , наистина хванаха химикалките и вече пишат като луди! Извинявай, не като луди, нали забранихме тази думичка!/хе, хе/
Само ние с теб ще знаем какво ни е струвала тази книжка!.. Само ние двете и горките ни компютри, които почти не гаснеха!
А може би греша...Сигурна съм, че и Светочка беше до мен през цялото време. Зная, че няма да ме остави и сега! Затова призовавам на помощ и нея, и всички видими и невидими светли души около всички нас!
Ще пиша сутрин, на разсъмване. Нали и ти ще бъдеш мислено до мен тогава?
%
Не, не днес!
Днес имам само още молба към вас и ви оставям на мира! Последна, обещавам!
Нека Антонио да ми изпрати още снимки от остров Сан Мигел! От тези, които е правил сега,дни преди да тръгне обратно към теб, на някоя от самотните си обиколки с неговия мотоциклет! А ти ми изпрати една снимка на Джак, на твоя четирикрак черен дявол! Една най обикновена, непретенциозна снимчица на влажната му муцунка!
Само едно ще те моля: да няма въже на шията! Да е свободен и да гледа към вас двамата!
%
Извинявай, че три дни не можах да ти отговоря. Бях много натоварена и нямах време за чатене. Можех да изпратя мейл, разбира се, само две думи:”добре съм.” Вземам си бележка и обещавам пред себе си да бъда по внимателна с близките си.
В събота бях на работа. За първи път от три месеца. Веднъж в седмицата, в събота, ще ходя в дома на една университетска преподавателка , която живее сама. Ще и помагам в тези неприятни, но неизбежни „чистачески” дейности, които от време на време трябва да се извършват в дома ти, ако не искаш да го занемариш. Лъч слънце през облаците /на моето небе, мадридското все още сипе дъжд над главите ни и наваксва за сухото лято/
Благодаря на Антонио за линка за Азорските острови.
Влязох в него днес, разгледах го най –подробно. Професионално направен, снимки от най-високо качество, съобразени с подробни описания и подходящо подбрани текстове. Четеш и си казваш:
-Ето едно чудесно място, където мога да прекарам отпуската и след това-бегом обратно на добрия, стар континент!
Когато влязох в линка аз чух ...шум от работещ факс, Петкана! Потънах в работната атмосфера на една добре организирана рекламна агенция, чийто уеб дизайнер е пиел кафе и се е шегувал с младичката колежка, докато е сглобявал качествения материал.
Когато гледам снимките на Антонио, аз чувам дишането му. Усещам как апаратът пари в дланите му, на някои виждам дори как се надигат гърдите му под разкопчаната риза. Островът е част от този мъж, мъжът е част от острова. Обичат се.
Искам за книжлето си ЛЮБОВ, Петкана!
То да стане част от любовта, любовта да остане част от него. За това ще използувам само и единствено снимките, които делфинът е направил преди да тръгне втория път към Краснодар!
Навремето учехме, че трудът е превърнал маймуната в човек. Даскалица Пена, която, слава Богу, отново започна да си показва любопитния нос, е твърдо убедена, че татко Дарвин греши. Любовта е тази, която ни прави хора, сродна душице!!! Трудът без любов ще ни превърне в маймуни, ако му се предадем!
Снимката за корицата вече е избрана: двата усмихнати делфина и самотното птиче над тях...
Без малко да пропусна Джак! Каква грешка щях да направя само! Та нали той е неделима част от тази история! И неговите очи ще бъдат там, разбира се!
%
Престани да ми разказваш всичко това, момиче! Нека си остане между теб и него!
%
Сега вече ме разсмя така, че сълзи ми потекоха от очите!
Според мен обръщенията на азореца са не глупави, а красиви и пълни със смисъл!
Не , не се шегувам ! Смея се напълно сериозно!
Наслади се на мига , момиче. Остави човекът да ти казва така, както му диктува сърцето! Един мой бивш съученик, когато се ожени, наричаше съпругата си “моята кучица”.
-И двамата сме алергични към космите на кучета-обясни ми той веднъж-А умираме за тях…Знаеш ли какво е “бау”? За нас един бау е мярка за хубаво...А когато съм с моята кучица , винаги ми е десет бау по десетобалната система!
В годината, в която започнаха да се наричат по име, се разведоха...
%
Срам ли те е? Това пък от къде дойде!
Съгласна съм с твоята „услужлива” съседка, че трябва да сме за пример на децата си. Аз бих и благодарила най –сърдечно за ценните, неискани и нечакани от никого съвети. На теб ще задам един въпрос:пример ЗА КАКВО, Петкана?”
Хвърли още един поглед на снимките на откриването на новия магазин, които неотдавна ми изпрати. Виж витрината му, смее се на слънцето, да ти е драго да я гледаш и да прекрачиш прага! Нали?
А сега увеличи снимката и виж отблизо очите. Твоите тогава и на сестрата на Светочка тогава и сега!
Би ли прекрачила прага им? Ще разрешиш ли на сина си да те последва ?
Кой би имал полза от „великата” ти саможертва - Бог над теб или синът до теб?
Мъката не може да служи за пример, сродна душице! Могат ли плаващите пясъци да бъдат пътеводна звезда!
%
Не трепери, всичко това е останало в миналото. Вдигни глава , прегърни делфина и... се усмихни слънчево на всички съседки!
%
Наистина е време да спреш, Петкана! НЕ СИ ВИНОВНА, ЧЕ СИ ЩАСТЛИВА!
%
Права си, разбира се! И слава Богу, че не можахме и никой не може да я разбере! Тя затова се нарича любов!
Нужно ли е обаче непрекъснато да се питаш:как, защо и кога?.. Кое е по-важно за теб сега: да разфасоваш чувството си към Антонио и да му изследваш вътрешностите под мискроскоп, или да му отдадеш същото това чувство цяло и невредимо?
Въпросите сега са излишни! Думите са излишни. Забрави за Скайп,за Месинджър, за реалния и виртуалния свят! Сега вие двамата сте всичко!
Страх ли?
Не, вече не ме е страх ! Сега , като хвърля поглед назад, над годините, виждам , че аз прелетях океана без план и компас, с едни голи вяра и надежда в джоба и се върнах, без никой да ме докосне с пръст и без косъм да падне от главата ми. Баща ми излезе да си вземе пенсийката и леката кола го смля на пешеходна пътека в центъра на родния му град, под благосклонната светлина на зеления светофар.
Бог пред нас и ние след него! Това е, Петкана!
За мен пък най-малко трябва да се тревожиш сега!
%
Е, да!
Наложи ми се все пак да поискам пари на заем от една приятелка. В момента, в който, навела глава от неудобство, започнах да и обяснявам за какво съм отишла у тях, тя ме попита ”Колко ?...Само толкова ли? Само кажи, двойно ще ти дам! За теб винаги ще намеря! Помниш ли, как преди години ти се обадих, че оставаме със сина на улицата и ти тогава взе на заем, за да ми дадеш да си платя квартирата? А се бяхме виждали само веднъж, можех да изчезна, без да ти върна и един сентим...”
Бях забравила, Маре! Тук такива случки с лопата да ги ринеш и много често ролите внезапно се сменят! Днес ти на мен, утре-аз на теб...Една друга приятелка, с която също сме изяли много сол заедно, обича да казва: ”Сам човек в чужбина е само за тоалетната!”
Вече намерих работа за събота,сродна душице! Живот и здраве, ще намеря и за през седмицата . В неделя пък ходя на моя парк Монклоа и с групата „ненормални” като мен и теб ентузиасти продължаваме да разучаваме Паневритмията, за да заредим батериите си от майката природа. Миналият месец дори се качихме в Навасерада! Планината ни посрещна със слънце и двойна затворена дъга около него, чудо за мен, тъй като за първи път виждам подобно нещо! На снимката, която ти изпращам, е само единият кръг от дъгата, другият беше толкова широк, че не го побра обективът.
А всеки свободен миг пиша, разбира се.
Испания ме приюти и храни повече от осем години! Няма да ме остави и сега! Ще си помогнем една на друга, коя с каквото може, да преминем през тресавището и да стъпим отново на твърда земя!
Йордана ще се справи !
© Петя Божилова Todos los derechos reservados