amores@yahoo.es(

                                                                     ІІI

    О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!

   Твоят  краснодарски диван определено е по-шик, когато  сто килограмовият   делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!

    Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...

   Ама  този азорец никак не си поплюва, нали ? Още непрочел мейла ти и отново прелетя океани и морета! Да не би да има някакви скрити  крилца на гръбчето си?Я, моля те,  се обърни сега  към него и прегледай телцето му  основно, сантиметър по сантиметър...Е, по-внимателно де! Да не се убодеш на... някое перце!

   Забелязала ли си колко е лесно да бъдеш нещастна, Петкана?   Напомня  на слизането по стръмен склон. Толкова много хора и събития /и задължения, ах,тези задължения!/ те теглят надолу и ти  все повече ускоряваш ход... Нищо не можеш да направиш /ох, животът е толкова несправедлив с мен!/, само да се търкаляш към дъното като снежна топка.

   Но посмей само да опиташ обратното! Да вдигнеш очи и да смениш посоката! Толкова солена пот ще ти струва, че свят ще ти се завие !

   Не зная кой е измислил съществителното „щастие” .За даскалица Пена щастието е глагол.Да, тя прекрасно знае какво пише в учебника по граматика,  затова не исказва мислите си пред всеки. Омръзна и да я смятат за малко... На теб обаче се показва още веднъж, само за да се усмихне и да ти каже:

-         Това ти е поправителният изпит, момиче. Есенна сесия. Провалиш ли я, губиш цялата година! Можеш да стиснеш очи и да избягаш от поредния урок , или да поемеш дълбоко дъх, да стиснеш юмруци и ...да тръгнеш по баира до рамото на  Антонио!

      Изборът си е твой!

%

   Какво общо имам аз с всичко това? Не съм виждала нито теб, нито него!

   Между другото, ти  видя ли снощи дали има крилца на гръбчето му?/хе, хе/

   И аз благодаря на Бог, че ви има ! Не искам и да си помисля как бих живяла  през изминалите месеци, ако не бяхте вие!

   Баба ми навремето все повтаряше: ”Направи добро и го хвърли в морето, то ще те намери!” Ти ми направи добро и го хвърли в ...интернета! Модерни времена, но вселенските закони едва ли са се променили много! Може би затова те намери това ...стокилограмово добро

  Сега вие нямате нужда от мен и моите дълги писма, момиче! Скрийте се някъде от всичко и от всички!

   И аз ви изпращам от тук своя тънък, светъл лъч любов и една голяма молба: да ми разрешите да използувам кореспонденцията между Светочка и мен и снимките на Антонио от неговите вълшебни Азорски острови!

   ИСКАМ ДА НАПИША КНИГА!

   Ще я посветя на Светочка, на  теб, на мен, на Антонио и на всички наши СРОДНИ ДУШИ, пръснати по цялата вселена! На рошавите магарешките бодилчета , които все още никнат тум там сред красиво оформените алеи с рози.

%

   Благодаря ти! От цялото си сърце ти благодаря! На Антонио също изпращам цял кош благодарствени прегръдки и целувки!

   Можеш да го ревнуваш от мен колкото си искаш! Щом смяташ, че имаш време за губене, давай!

%

   Чакай малко, бе момиче!

   Как мога да ти кажа как  завършва  книгата? Че аз още не съм я започнала!

   Нали знаеш, че съм беден пролетарий!  Трябва да работя, защото съм  редови индивид от петата раса и за да оцелея, освен въздух ми трябва хляб и покрив над главата! Затова всичко, което пиша, е едно такова задъхано, накъсано...

  Сега мога да ти кажа само,  че и тази книжка ще бъде малка, като стихосбирките и  романа, /Йордана тук няма  време да пише много страници!/и  ще се чете на един дъх. И много от тези, които я прочетат , ще си кажат:”Охо! Това е нищо! Аз ако седна, какви неща ще напиша само!” Най-хубавото е, че някои от тези, които четоха до сега , наистина хванаха химикалките и вече пишат като луди! Извинявай, не като луди, нали забранихме тази думичка!/хе, хе/

    Само ние с теб ще знаем какво ни е струвала тази книжка!.. Само ние двете и горките ни компютри, които почти не гаснеха!

   А може би греша...Сигурна съм, че и  Светочка беше до мен през цялото време. Зная,  че няма да ме остави и сега! Затова призовавам на помощ и нея, и всички  видими и невидими светли души около всички нас!

   Ще пиша сутрин, на разсъмване. Нали и ти  ще бъдеш мислено до мен тогава?

%

   Не, не днес!

   Днес имам  само още  молба към вас и ви оставям на мира! Последна,  обещавам!

   Нека Антонио да ми изпрати още снимки от остров Сан Мигел! От тези, които е правил сега,дни преди да тръгне обратно към теб, на някоя от самотните си обиколки с неговия мотоциклет! А ти ми изпрати една снимка на Джак, на твоя четирикрак черен дявол! Една най обикновена, непретенциозна снимчица на влажната му  муцунка!

    Само едно ще те моля: да няма въже на шията! Да е свободен и да гледа към вас двамата!

%

   Извинявай, че три дни не можах да ти отговоря. Бях много натоварена и нямах време за чатене. Можех да изпратя мейл, разбира се, само две думи:”добре съм.” Вземам си бележка и обещавам пред себе си да бъда по внимателна с близките си.

   В събота бях на работа. За първи път от три месеца. Веднъж в седмицата, в събота,  ще ходя в дома на една  университетска преподавателка , която живее сама. Ще и помагам в тези неприятни, но неизбежни „чистачески” дейности, които от време на време трябва да се извършват в дома ти, ако не искаш да го занемариш. Лъч слънце през облаците /на моето небе, мадридското все още сипе дъжд над главите ни и наваксва за сухото лято/

   Благодаря на Антонио за линка за Азорските острови.

    Влязох в него днес, разгледах го най –подробно. Професионално направен, снимки от най-високо качество, съобразени с подробни описания и подходящо подбрани текстове. Четеш и си казваш:

   -Ето едно чудесно място, където мога да прекарам отпуската и след това-бегом обратно на добрия, стар континент!

   Когато влязох в линка аз чух ...шум от работещ факс, Петкана! Потънах в работната атмосфера на една добре организирана рекламна агенция, чийто уеб дизайнер  е пиел кафе и се е шегувал с младичката колежка, докато е сглобявал качествения материал.

   Когато гледам снимките на Антонио, аз чувам дишането му. Усещам как апаратът пари в дланите му, на някои виждам дори как се надигат гърдите му под разкопчаната риза. Островът е  част от този мъж, мъжът е  част от острова. Обичат се.

   Искам за книжлето  си ЛЮБОВ, Петкана!

    То да стане част от любовта, любовта да остане част от него. За това ще използувам само и единствено снимките, които делфинът  е направил  преди да тръгне втория път към Краснодар!

   Навремето учехме, че трудът е превърнал маймуната в човек. Даскалица Пена, която, слава Богу,  отново започна да си показва любопитния нос,  е твърдо убедена, че татко Дарвин греши. Любовта е тази, която  ни прави хора, сродна душице!!! Трудът без любов ще  ни превърне  в маймуни, ако му се предадем!

   Снимката за корицата вече е избрана: двата усмихнати делфина и самотното птиче над тях...

   Без малко да пропусна Джак! Каква грешка щях да направя само! Та нали той е неделима част от тази история! И неговите очи ще бъдат там, разбира се!

%

   Престани да ми разказваш всичко това, момиче! Нека си остане между теб и него!

%

   Сега вече ме разсмя така, че сълзи ми потекоха от очите!

   Според мен обръщенията на азореца са не глупави, а красиви и пълни със смисъл!

   Не , не се шегувам ! Смея се напълно сериозно!

   Наслади се на мига , момиче. Остави човекът да ти казва така, както му диктува сърцето! Един мой бивш съученик, когато се ожени, наричаше съпругата си “моята кучица”.

   -И двамата сме алергични към космите на кучета-обясни ми той веднъж-А умираме за тях…Знаеш ли какво е “бау”? За нас един бау е мярка за хубаво...А когато съм с моята кучица , винаги ми е десет бау по десетобалната система!

   В годината, в която започнаха да се наричат по име, се разведоха...

%

  Срам ли те е? Това пък от къде дойде!

   Съгласна съм с твоята „услужлива” съседка, че трябва да сме за пример на децата си. Аз бих и благодарила най –сърдечно за ценните, неискани и нечакани от никого съвети. На теб ще задам един въпрос:пример ЗА КАКВО, Петкана?”

   Хвърли още един поглед на снимките на откриването на новия магазин, които неотдавна ми изпрати. Виж витрината му, смее се на слънцето, да ти е драго да я гледаш и да прекрачиш прага! Нали?

   А сега увеличи снимката и виж отблизо очите. Твоите тогава и на сестрата на Светочка тогава и сега!

   Би ли прекрачила прага им? Ще разрешиш ли на сина си да те последва ?

   Кой би имал полза от „великата” ти саможертва - Бог над теб или синът до теб?

   Мъката не може да служи за пример, сродна душице! Могат ли плаващите пясъци  да бъдат пътеводна звезда!

%

 Не трепери, всичко това е останало в миналото. Вдигни глава , прегърни делфина и... се усмихни слънчево на всички съседки!

   %

   Наистина е време да спреш, Петкана! НЕ СИ ВИНОВНА, ЧЕ СИ ЩАСТЛИВА!

%

   Права си, разбира се! И слава Богу, че не можахме и никой не може да я разбере! Тя затова се нарича любов!

   Нужно ли е обаче непрекъснато да се питаш:как, защо и кога?.. Кое е по-важно за теб сега: да разфасоваш чувството си към Антонио и  да му изследваш вътрешностите под мискроскоп, или да му отдадеш същото това чувство цяло и невредимо?

   Въпросите сега са излишни! Думите са излишни. Забрави за Скайп,за Месинджър, за реалния и виртуалния свят! Сега вие двамата сте всичко!

   Страх ли?

   Не, вече не ме е страх ! Сега , като хвърля поглед назад, над годините, виждам , че аз прелетях океана без план и компас,  с едни голи вяра и надежда в джоба и се върнах, без никой да ме докосне с пръст и без косъм да падне от главата ми. Баща ми излезе да си вземе пенсийката и леката кола го смля на пешеходна пътека в центъра на родния му град, под благосклонната светлина на зеления светофар.

   Бог пред нас и ние след него! Това е, Петкана!

   За мен пък най-малко трябва да се тревожиш сега!

%

    Е, да!

   Наложи ми се все пак да поискам пари на заем от една приятелка. В момента, в който, навела глава от неудобство, започнах да и обяснявам за какво съм отишла у тях, тя ме попита ”Колко ?...Само толкова ли? Само кажи, двойно ще   ти дам! За теб винаги ще намеря! Помниш ли, как преди години ти се обадих, че оставаме със сина на улицата и ти тогава взе на заем, за да ми дадеш да си платя квартирата? А се бяхме виждали само веднъж, можех да изчезна, без да ти върна и един сентим...”

    Бях забравила, Маре! Тук такива случки с лопата да ги ринеш и много често ролите внезапно се сменят! Днес ти на мен, утре-аз на теб...Една друга приятелка, с която също сме изяли много сол заедно, обича да казва: ”Сам човек в чужбина е само за тоалетната!”

   Вече намерих работа за събота,сродна душице! Живот и здраве,  ще намеря и за през седмицата . В неделя  пък ходя на моя парк Монклоа и с групата  „ненормални” като мен и теб ентузиасти продължаваме да разучаваме Паневритмията, за да заредим батериите си от майката природа. Миналият месец дори се качихме в Навасерада! Планината ни посрещна със слънце и двойна затворена дъга около него, чудо за мен, тъй като за първи път виждам подобно нещо! На снимката, която ти изпращам, е само единият кръг от дъгата, другият беше толкова широк, че не го побра обективът.

   А всеки свободен миг  пиша, разбира се.

   Испания ме приюти и храни повече от осем години! Няма да ме остави и сега! Ще си помогнем една на друга, коя с каквото може, да преминем през тресавището и да стъпим отново на твърда земя!

   Йордана ще се справи !