Анахронизъм
"Седнала съм в клоните на едно прекрасно, току-що разцъфнало дърво. Аз вече съм стара. Така казват внуците ми, но защо не искам да им повярвам? Въпреки годините, които са надвиснали като тъмен облак, въпреки бръчките, безжалостно оставили печат върху лицето ми, аз не мога да се примиря със старостта, защото душата ми е жадна за полет. Тя е млада, непокорна, пламенна...
Обичам живота, обичам го с всички прекрасни и трагични усещания, с красотата и пошлостта на изживените моменти, с целия му възход и падение... А сега в очите на другите, аз съм просто един анахронизъм. Но какво знаят те? Те никога не са напускали границите на физическия свят, не са се издигали в пространството, не са чупили оковите на материалното. А аз... Аз съм летяла, откривала съм нови хоризонти, раждала съм се и съм умирала безброй пъти. Била съм мъж, жена, дете и птица. Била съм камък, вода, пепел и жарава... Бях, но днес умирам. Не ме е страх от смъртта, но жаждата ми за живот надделява. Макар че винаг ...