Анастасия (продължение)

Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, както казваше. Не го упреквах, защото знаех, че работата му е тежка и понякога трудно осигурява този висок стандарт на живот, с който бях свикнала. А все пак, освен мен, гледаше и малкия ни син, наскоро овдовялата си майка и сестра му, която за мое нещастие точно сега беше в пубертета и беше по-буйна от всякога. Бях се захванала да чистя 3-етажната ни къща. Не, че не можехме да си наемем чистачка, напротив. Просто изпитвах удоволствие от къщната работа, готвенето и поддържането на така подредения ми брак. След доста упорит труд към 5 часа вече бях готова с почти всичко и ми остана само стаята на Николай. Той си имаше едно кътче - моето светилище - както го наричаше. Пазеше в тази стаичка спомени, албуми и всичко, напомнящо му на миналото. Влезнах със забързана крачка и започнах да бърша прахта по рядко използваното бюро. Напоследък все по-рядко имаше време да зарови глава във спомените си и да се скрие от света. Внимавах да не пипам нищо - бюрото беше обсипано с какви ли не тетрадки, книжа и албуми.  Но съвсем случайно бутнах малка книжка, която изтрополи на пода неестествено тежко. Вдигнах я, а мекият, червен велур, с който беше облепена, сякаш ми заговори. Не се бъркам в личното пространство на Ники, имаме си правила. Но сега изпитах непреодолимото желание да отворя и да видя какво е това. Оказа се дневник. Разлиствах страниците като опиянена. Зарадвах се, защото разбрах, че въпреки трудностите ни понякога, Ники е щастлив с мен. Разгръщайки случайно попаднах на една глава от дневника, наречена "Анастасия" ...

"Вече за втори път се виждам със Анастасия. Толкова е красива - истинска жена. Косите, очите... всичко в нея ме кара да се замислям все повече и повече. След като си поговорихме осъзнах, че си приличаме наистина много... Следващата ни среща е ..."

     Оказа се, че следващата им среща е точно след час и 40 минути. Бързо оставих дневника на мястото, на което седеше преди да го бутна. Пооправих стаята, все едно никога не съм била тук и изтичах към банята. След няма и 20 минути бях готова да тръгна да преследвам неверния си мъж и тайната му любовница. Мястото на срещата беше в един парк, на другия край на града. При първите ни срещи Ники често ме водеше там. Наглият негодник! Сега води и любовниците си на нашето място! Бързо целунах сина си, оставих го на баба му и и казах, че излизам на пазар. Вили още не се беше прибрала. Ах, тази разхайтена тинейджърка! Излезна сутринта! Качих се в колата и 10 минути след уговорената им среща бях там.
     А те... По-нагли от всичко, което бях виждала, седяха на една пейка, близо до малкото езерце, прегърнати. До тях на пейката бяха оставени храна за патиците, мобилния на Ники и някакъв лист, който не видях добре. Погледах ги още малко, бясна на тях, а може би и на себе си. Момичето се разплака. Ники нежно я утешаваше, галеше я по косите и целуваше сълзите и. Мръсникът! Вече извън себе си от гняв, не можех повече да се контролирам, отидох пред тях и ударих шамар на Николай. Двамата стъписани седяха и ме гледаха, непроумяващи от къде съм се появила. Изкрещях му нещо несвързано и се обърнах да си ходя. Анастасия дори не помръдна.
- Деси, стой! Наистина не е това, което си мислиш!
- Негодник! Мръсник! Прасе! Изневеряваш ми точно под носа ми! - крещях като полудяла, а покрай нас минаха две дълбоко смутени баби, леко изплашени от разигралата се драма!
- Любов моя, изслушай ме! Не знаеш как стоят нещата! - Николай вече дори не знаеше как да се оправдае
- Не, Ники, няма да те слушам! Предател! М... - Но не можах да се доизкажа, защото съпругът ми ме притисна в обятията си и ме целуна силно, настойчиво и страстно.
- Скъпа, искам да те запозная със сестра си, Анастасия!
 
*************************

   Стоях като гръмната, въобразявах ли си? Той "сестра" ли каза?!
- Тя е по - голяма от мен - започна да обяснява Николай - нашите не са имали пари да я гледат, затова са я дали в дом за осиновяване. Знаех, че имам сестра, но никога не съм знаел коя е. Наскоро тази мисъл почна да не ми дава мира. Наех частен детектив, който я издири. Ето това - той ми показа листовете, които стояха на пейката - е актът за раждане. А това отдолу - доказателството, че Аня ми е сестра.
    Вече не вярвах на ушите си. Истина ли беше? Сестра? А не някоя долнопробна любовница. Едва успях да изрека:
- Защо не ми каза?
- Чаках да се убедя, че наистина е тя. Приличаме си, имаме много общи черти, но днес получих доказателствата, от които имах нужда. Деси, обичам те! Наистина ли си помисли, че ти изневерявам?

***************************

    След странния развой на събитията всички заживяхме заедно. Мирът в къщата, а и в душата ми се възстанови. По-щастливи сме от всякога.
    А и Анастасия наистина е страхотна жена!