16.07.2008 г., 14:26

Анастасия (продължение)

1.1K 0 0
4 мин за четене
Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, както казваше. Не го упреквах, защото знаех, че работата му е тежка и понякога трудно осигурява този висок стандарт на живот, с който бях свикнала. А все пак, освен мен, гледаше и малкия ни син, наскоро овдовялата си майка и сестра му, която за мое нещастие точно сега беше в пубертета и беше по-буйна от всякога. Бях се захванала да чистя 3-етажната ни къща. Не, че не можехме да си наемем чистачка, напротив. Просто изпитвах удоволствие от къщната работа, готвенето и поддържането на така подредения ми брак. След доста упорит труд към 5 часа вече бях готова с почти всичко и ми остана само стаята на Николай. Той си имаше едно кътче - моето светилище - както го наричаше. Пазеше в тази стаичка спомени, албуми и всичко, напомнящо му на миналото. Влезнах със забързана крачка и започнах да бърша прахта по рядко използваното бюро. Напоследък все по-рядко имаше време да зарови глава във спомените си и да се скрие от света. Внимавах да не пипам нищо - бюрото беше обсипано с какви ли не тетрадки, книжа и албуми.  Но съвсем случайно бутнах малка книжка, която изтрополи на пода неестествено тежко. Вдигнах я, а мекият, червен велур, с който беше облепена, сякаш ми заговори. Не се бъркам в личното пространство на Ники, имаме си правила. Но сега изпитах непреодолимото желание да отворя и да видя какво е това. Оказа се дневник. Разлиствах страниците като опиянена. Зарадвах се, защото разбрах, че въпреки трудностите ни понякога, Ники е щастлив с мен. Разгръщайки случайно попаднах на една глава от дневника, наречена "Анастасия" ...

"Вече за втори път се виждам със Анастасия. Толкова е красива - истинска жена. Косите, очите... всичко в нея ме кара да се замислям все повече и повече. След като си поговорихме осъзнах, че си приличаме наистина много... Следващата ни среща е ..."

     Оказа се, че следващата им среща е точно след час и 40 минути. Бързо оставих дневника на мястото, на което седеше преди да го бутна. Пооправих стаята, все едно никога не съм била тук и изтичах към банята. След няма и 20 минути бях готова да тръгна да преследвам неверния си мъж и тайната му любовница. Мястото на срещата беше в един парк, на другия край на града. При първите ни срещи Ники често ме водеше там. Наглият негодник! Сега води и любовниците си на нашето място! Бързо целунах сина си, оставих го на баба му и и казах, че излизам на пазар. Вили още не се беше прибрала. Ах, тази разхайтена тинейджърка! Излезна сутринта! Качих се в колата и 10 минути след уговорената им среща бях там.
     А те... По-нагли от всичко, което бях виждала, седяха на една пейка, близо до малкото езерце, прегърнати. До тях на пейката бяха оставени храна за патиците, мобилния на Ники и някакъв лист, който не видях добре. Погледах ги още малко, бясна на тях, а може би и на себе си. Момичето се разплака. Ники нежно я утешаваше, галеше я по косите и целуваше сълзите и. Мръсникът! Вече извън себе си от гняв, не можех повече да се контролирам, отидох пред тях и ударих шамар на Николай. Двамата стъписани седяха и ме гледаха, непроумяващи от къде съм се появила. Изкрещях му нещо несвързано и се обърнах да си ходя. Анастасия дори не помръдна.
- Деси, стой! Наистина не е това, което си мислиш!
- Негодник! Мръсник! Прасе! Изневеряваш ми точно под носа ми! - крещях като полудяла, а покрай нас минаха две дълбоко смутени баби, леко изплашени от разигралата се драма!
- Любов моя, изслушай ме! Не знаеш как стоят нещата! - Николай вече дори не знаеше как да се оправдае
- Не, Ники, няма да те слушам! Предател! М... - Но не можах да се доизкажа, защото съпругът ми ме притисна в обятията си и ме целуна силно, настойчиво и страстно.
- Скъпа, искам да те запозная със сестра си, Анастасия!
 
*************************

   Стоях като гръмната, въобразявах ли си? Той "сестра" ли каза?!
- Тя е по - голяма от мен - започна да обяснява Николай - нашите не са имали пари да я гледат, затова са я дали в дом за осиновяване. Знаех, че имам сестра, но никога не съм знаел коя е. Наскоро тази мисъл почна да не ми дава мира. Наех частен детектив, който я издири. Ето това - той ми показа листовете, които стояха на пейката - е актът за раждане. А това отдолу - доказателството, че Аня ми е сестра.
    Вече не вярвах на ушите си. Истина ли беше? Сестра? А не някоя долнопробна любовница. Едва успях да изрека:
- Защо не ми каза?
- Чаках да се убедя, че наистина е тя. Приличаме си, имаме много общи черти, но днес получих доказателствата, от които имах нужда. Деси, обичам те! Наистина ли си помисли, че ти изневерявам?

***************************

    След странния развой на събитията всички заживяхме заедно. Мирът в къщата, а и в душата ми се възстанови. По-щастливи сме от всякога.
    А и Анастасия наистина е страхотна жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...