Антихристът
Най-накрая се появи. Както беше предсказал Йоан в евангелието си.
Преди хилядолетия.
Появи се на моята улица.
Висок. Красив. Чернокос. Млад. С тяло, изваяно от длетото на маестро, или от безкрайните потни часове във фитнес-клуба... С множество причудливи татуировки, покрили с невъобразимите си плетеници и цветове всички открити части на тялото.
На малкия му пръст просташки проблясваше пръстен. С огромен диамант.
На врата му висеше дебел златен синджир с още по-дебело златно разпятие.
Беше безсрамно богат. Поне на пръв поглед…- луксозни коли, сменяни няколко пъти за няколко месеца, заобиколен от придружителки, сякаш моделирани в долнопробна фабрика с един калъп – руси, силиконови и глуповато усмихнати…
Антихристът носеше тъмно-огледални слънчеви очила. И не ги сваляше, дори когато навън беше непрогледна нощ. Не говореше с никой. Появи се предположението, че е чужденец.
Никой не го беше забелязал да пазарува от кварталното магазинче. Нито за ядене, нито за пиене. А и никой от ...